Въглехидратите са органични вещества, изградени от елементите въглерод, водород и кислород, които вземат участие в редица биологични функции на живите организми. След попадането им в храносмилателния тракт, те се разграждат до простия монозахарид глюкоза, който, чрез кръвоносната система, достига до клетките на мускулите, мозъка и централната нервна система, снабдявайки ги с необходимата енергия за тяхното функциониране. Основна роля в транспортния процес на гликозата играе хормона инсулин и ако той се произвежда в недостатъчно количество, съдържанието на гликоза в кръвта трайно нараства, но тя не се оползотворява и клетките на тялото изпитват енергиен глад. При така нарушената обмяна на веществата, последицата е трайно увреждане на жизненоважните системи в организма. При такъв дисбаланс, неизразходваната за енергийно зареждане на тялото гликоза преминава в гликоген, който, натрупвайки се в мускулите и черния дроб (в пропорция 4:1), води до поява на диабет тип 1. И уплахата от това заболяване често пъти води до решение за провеждане на диети, които изключват консумирането на храни, съдържащи въглехидрати.
А това са всички видове зърнени храни, картофите, царевицата, захарта и захарните изделия. В отделна група попадат плодовете и зеленчуците, тъй като те съдържат друг вид монозахарид – фруктоза, като при някои (сладките плодове, зеленчуцитe и пчелен мед) той е в значителни количества, така че включващата ги диета (особено ако е продължителна) може да донесе повече вреди отколкото ползи за организма. Причината е, че освен в гликоген (както е при гликозата), фруктозата се превръща и в мазнини, което не само води до напълняване, но и още повече затруднява функционирането на черния дроб – единственото място в организма, където фруктозата може да се разгражда. Също така се повишава и съдържанието на триглицериди в кръвта, при което рязко нараства риска от поява на инсулинова резистентност и диабет тип 2.
Нещо повече, в кръвта трайно нараства нивото на т.нар. „лош холестерол“, който се отлага върху вътрешната повърхност на артериите – с резултат – влошено функциониране на сърдечно съдовата система: кръвното налягане остава трайно високо, и вероятността за поява на „тромби“, водещи до инсулт или инфаркт се увеличава значително. Да добавим, че се затруднява и усвояването на някои минерали, а при прекомерно поглъщане на такава храна, част от нея не се оползотворява и остава в червата, където води до ферментация и стомашно-чревни проблеми.
При такива стряскащи научно доказани факти изглежда наложително силното ограничаване на консумацията на всякакви храни, съдържащите въглехидрати. Такъв подход е обаче, изцяло погрешен!
Нека проследим, какви промени настъпват в организма, когато бъде лишаван от приема на въглехидрати.
Първо, общото намаление на доставяната чрез въглехидратите енергия предизвиква комплекс от негативни усещания като: трайно гадене, главоболие, замайване, лесна уморяемост и необоснована раздразнителност.
Второ, активността намалява и се появява трайна сънливост, тъй като на организма е необходимо време да се пригоди към друг тип енергийно захранване – черпене на енергия от разграждането на мазнините – един далеч по-неефективен физиологичен процес.
Трето, преминаването на хранителен режим с продукти, съдържащи предимно с мазнини и протеини, е свързано с риска нивата на „лошия холестерол“ и триглицеридите в кръвта да се повишат значително над допустимите норми, при което потърпевша се оказва сърдечносъдовата система.
Четвърто, акцентирането върху храни, съдържащи много мазнини и протеини води до забавен метаболизъм – толкова по-продължителен, колкото по-трудно е на организма да се адаптира към такъв тип диети. А дотогава, не са изключени задържането на течности в тялото или/и на отпадни продукти в отделителната система (запек).
Пето, тъй като разграждането на въглехидратите участва в осигуряването на електролити за нуждите на нервната система и мускулите, то, когато тяхното количество е недостатъчно, вероятността от появата на крампи е значителна.
Шесто, когато тялото започва трайно да черпи енергия за сметка на разграждането на мазнини и мастни киселини, то крайният продукт са кетони, чиято миризма води до появата на „лош дъх“.
В заключение, въглехидратите имат своите неотменими функции в човешкия организъм, така че внимавайте храненето ви да е балансирано по отношение на техния прием!
