Вселената е необхватна и безкрайна. Всеки човек има свой път в живота. По правило, този път е криволичещ, приличащ на лабиринт, през който трябва да се премине, за да достигне до крайната цел, предопределената от божествената всеобхватна Вселена. Ако човек се залута в този лабиринт, дезориентирайки се относно правилното направление към целите, които си поставя, то това би означавало да прахосва сили си и да губи безценно време. Не всеки е способен да различи вярната от грешната посока, по която ако се насочи – ще си създаде проблеми от всякакъв характер, за които проблеми нерядко обвинява Съдбата. А същност това означава, че той не е обърнал внимание на вътрешната си интуиция, а е действал с убеждението, че проявявайки „здрав разум“ и разумен практицизъм, взетите от него решения са били правилни и житейският коловоз, по който се движи е верният.

За щастие, има безспорни критерии за оценка, доколко криволиченията в избрания път са оправдани и няма ли това да доведе в крайна сметка до „глуха линия“… Когато късметът се окаже постоянен спътник и се случва поредица от щастливи събития, то това със сигурност не е случайност и означава, че се върви по правилния път. Обратно, ако след вземане на важни решения, тяхното реализиране не върви, то Съдбата подсказва, че изборът на посоката е погрешен. Нерядко, това е съпроводено с поява на безпокойство, лесно преминаващо в стресово състояние; чувства се напрежение и дори враждебност в семейството, където до момента отношенията са били повече от добри. Появяват се и отегчение, апатия, празнота, нежелание да се извършват дори належали дейности, или да се осъществят важни срещи.

Неочаквани загуби в резултат от неблагополучни финансови операции също са сигнал, че по избрания път не трябва да се върви. Внезапно възникнали здравословни проблеми, включително и необяснимо главоболие би следвало да се възприемат като сериозно предупреждение, че посоката съвсем не е тази, която трябва да се следва. При положение, че немалка част от проблемите бъдат решени, но чувството за „невървене“ и липса на късмет остават, то избраният път със сигурност не е верният. Предупредителни сигнали могат да бъдат получавани и чрез подсъзнателна комуникация със Съдбата – посредством сънищата. Ако след правилно взети кардинално значими решения в сънищата се настанят трайно повтарящи се, кошмарни сцени, то така обремененото подсъзнание сигнализира, че изборът относно генералното направление е сгрешен.

И обратно, ако Съдбата изпраща позитивни сънища, това води до усещане за пълна релаксация, удовлетворение, повишено самочувствие и прекрасно настроение. И накрая, появата на необясними от научна гледна точка явления, предизвикващи сериозни неблагополучия, следва да бъдат възприемани като „фоново бучене“ – сигнал за бъдещи неприятности и предупреждение, че е наложителна смяна на пътя. Парадоксът тук е, че човекът е недоверчив към сигналите, които Съдбата му изпраща, пренебрегва интуицията си, и твърдоглаво върви по първоначално избрания от него път, дори той да му носи постоянно негативи от емоционален характер и невъзможност от личностно реализиране. Бъдете гъвкави, винаги бъдете готови на кардинални житейски проблеми, ако интуицията ви подсказва това!