Прекарах нощта с колега и до ден днешен съжалявам за това. Ето как започна всичко. С Васил бяхме заедно вече над 6 години. В началото любовта ни беше силна, ние постоянно се търсехме и хармонията между нас беше повече от съвършена. Но с течение на времето и двамата някак си се променихме. Като че ли свикнахме един с друг. Да, вярно е, че искахме да си имаме семейство и че и двамата имахме планове да се оженим. Като че ли обаче в последните години не го чувствах толкова всеотдаен, както беше в началото. Той просто вече не се стараеше – имаше ме за някаква даденост. Дори беше спрял да се гордее с мен, въпреки, че аз бях все така привлекателна. Веднъж го попитах в прав текст дали не го е страх да не ме загуби. А Васко ме погледна учудено и каза, че това е невъзможно и че той вярва напълно в мен. Само че дали аз вярвах по този начин в себе си?
Отговорът дойде след шестата година от нашата връзка. От работата ми се организираше тийм билдинг през лятото. Щяхме да ходим на гръцки остров. Това щеше да ми дойде добре, защото напоследък всичко около мен и Васил беше някак си монотонно и зациклило. Пък и според Васко морето можело и да почака. Той просто беше загубил своята инициативност. А това определено никак не ми допадаше, защото имах нужда от нещо по-разнообразно от режима от работа вкъщи и от вкъщи на работа. Та ние дори не излизахме по заведения. На Васко му беше достатъчно да се въртя около него и вечерта да ми се нахвърли в леглото. Само че се оказа, че аз имам и други потребности и не съм точно като него. И го разбрах на тийм билдинга.
Когато пристигнахме на острова, всичко беше превъзходно. Хотелът беше невероятен, храната и алкохолът – изключително качествени. Цялата фирма беше дошла и имах възможност да се запозная с колеги и от другите отдели. На третата вечер вече бях тотално отпусната. С Васил се чувах за кратко, като все му се извинявах, че имам много работа. А всъщност истината беше, че аз се…забавлявах. Да, правех го така, все едно досега никога не ми се е случвало. И не мога да крия – беше ми изключително приятно. Тази вечер реших да изпия сама един коктейл и да осмисля нещата за нашата връзка. Когато седнах и си поръчах, до мен се приближи един от шефовете на съседния отдел. Знаех го по физиономия, но досега не си бях говорила с него. Въпреки, че исках да съм сама, когато той ме заговори, аз не се дръпнах.
Решихме да изпием по още едно, защото разговорът ни тръгна много добре. Говорехме си предимно за работа и кой какво прави в отдела си. Но след третото питие рязко сменихме темата и започнахме да си говорим и лични неща. Алкохолът започна стабилно да ме хваща и след час осъзнах, че пия вече 5-та чаша, а настроението ми е божествено. Погледнах си часовника – беше 2.30 през нощта! Как беше минало толкова време в сладки приказки с Методи – така се казваше колегата – не знам.
Когато Методи ми хвана ръката, аз осъзнах, че не се дърпам. Той ме беше привлякъл с нещо, което отдавна го нямаше у Васил. Беше уверен, знаеше какво иска от живота, вярваше в себе си. Докато Васко живееше от ден за ден. Привлечена от тази нова реалност аз се отдадох изцяло на Методи. Не се дръпнах, когато ми целуна ръка. След това не се дръпнах, когато ме прегърна през рамо. И накроя, вече със замъглена от алкохолът глава, аз не му се дръпнах и като ме целуваше по устата.
Така на другата сутрин се събудих в неговото легло. Когато станах и осъзнах какво съм направила, ме хвана ужасен срам. Та аз обичах Васил, въпреки всичко! Казах на Методи, че това е било просто една забежка, а той нямаше нищо против всичко да остане в тайна. Май и той си имаше половинка и нищо чудно да не я мамеше за първи път. Даже не исках да разбера.
Тръгнах си един ден по-рано от командировката под претекст, че няма кой да гледа баба ми. Чувствах се ужасно виновна и гузна. Какво направих само!
Прибрах се при Васко и му казах цялата истина. Очаквах, че той ще ми се развика и ще си събере куфарите. Вместо това той спокойно ми даде срок от няколко дни да реша какво искам, а и той да осмисли нещата и защо се беше случило това.
След няколко дни ние отново бяхме както преди. Васко започна да ме води по разни интересни места, ходехме на почивки, запознахме се с нови хора. Животът ми отново тръгна страхотно и изневярата беше забравена. Само че в сърцето ми все още стои това мое предателство и не ми дава мира. Дано Васко да ми го е простил и да се оженим, защото вече сме сгодени!
