Детската ми любов беше Кирил. Срещнах го отново след 15 години. Той беше детската ми любов. Беше от малък град в провинцията, а аз прекарвах летата там, защото баба ми живееше в съседната къща. Спомням си, когато бяхме деца, как се криехме и се целувахме на шега в храстите. За мен целувките имаха огромна стойност, защото винаги съм била лудо влюбена в него. З него вероятно всичко е било игра. Когато се преместих да живея в София, не съм очаквала, че съдбата ще ни срещне отново. Оказа се, че той работи един етаж под мен. Засякохме се в асансьора и веднага се познахме. Той ме прегърна радостно, огледа ме и не можа да не ми каже колко съм прекрасна. Аз се бях превърнала в хубава жена, на 26 години, в разцвета на силите си. Решихме да изпием по нещо в барчето следобед. Когато се видяхме, започнахме да си разказваме за живота. Той не беше случил много на любовни връзки, най-дългата му любов продължила 2 години, но се разделили, защото жената била страшно ревнива.
Аз също не можах да се похваля с кой знае какво. Последният ми приятел реши, че шефката му е малко по-властна натура от мен и реши да се пробва с нея. Страхотно! И двамата бяхме свободни. Усещах, че не искам да сме си само приятели. Кирил предложи още тази вечер да отидем на вечеря. Бях развълнувана и облякох най-хубавата си рокля. Вечерта мина прекрасно! Чувствах се така, все едно, че никога не сме се разделяли. Това, че се познавахме от деца беше страхотно, защото имахме какво да си кажем. Той ме изпрати и на вратата впи устни в моите. Аз му отвърнах пламенно и така започна нашата страстна връзка. Обичах го безумно и мечтаех да ми стане съпруг- Кирил също беше влюбен в мен и ме носеше на ръце. Изминаха две години и той ме заведе на романтична екскурзия в Италия. Там той ми предложи да се оженим, а аз приех на драго сърце.
Когато се прибрахме, започнаха приготовления за сватбата. Исках да съм най-хубавата булка и постоянно го тормозех да обикаляме магазините. Усетих, че вече започва да се отегчава, но му казах, че сватба се прави един път в живота. И така – ние се оженихме и заминахме на романтично пътешествие. Аз бях доста изискваща и претенциозна – исках всичко да е перфектно. Как не съм разбрала, че тези мои прищевки ще го отдалечат от мен… Една вечер Кирил се забави, без да ми звънне. Веднага му писах съобщения и му звънях на телефона, но той беше изключен! Страшно се притесних и звъннах на 112. Бях сигурна, че нещо му се е случило. Тамън да ме свържат с полицията, когато чух входната врата. Затворих телефона и се втурнах да видя какво става. Кирил ме гледаше изумено и ме питаше защо съм пред истерия. Аз му се навиках и му казах, че съм се побъркала от притеснение и защо му е изключен телефона. Той каза, че просто батерията му е паднала.
Бил с колеги и обсъждали някаква работа за утре. Каква глупачка се оказах! Как може да си помисля, че нещо се е случило. Реших да не бъда повече такава. Но постепенно забравих за обещанието към себе си и отново станах изискваща и властна. Исках да стане, каквото кажа аз. Принудих Кирил да си смени работата, да си купим ново жилище, нова кола. Не усещах, че всичко това го задушава и убива любовта му към мен. Заговорих му и за деца. И така, една вечер Кирил отново закъсня. Писа ми, че имал среща със стари приятели. Когато се прибра, часът беше 2 през нощта. Аз го чаках почти на вратата. Попитах го дали все още ме обича. Той гневно ми каза, че постоянно го задушавам и му преча да си живее живота. Спахме в отделни стаи тази вечер. На другата сутрин не ми каза чао. А когато се върна от работа и аз го почнах от вратата с моите глупости, той директно каза, че се чудел дали да не се разведем!
Леле, каква глупачка бях станала! С цялото си поведение и страхът да не го загубя, аз на практика го губех! Реших да отида при майка си и да му дам глътка въздух. Говорих и с приятелки и те бяха на мнение, че трябва да се стегна. Когато се прибрах, започнахме отначало. Нещата се оправиха и аз си взех поука. Вече не ограничавам Кирил и му вярвам. Чакам и дете от него. Животът ми отново тръгна нагоре и аз съм щастлива, а двамата отново се обичаме както преди. Затова моят съвет е: уважаеми дами, не ограничавайте и не задушавайте мъжете, които обичате.
