Среща със старата любов е вълнуващо събитие. Никога няма да забравя любовта на живота си. Сигурен съм, че и тя мен. Разделихме се съвсем нелепо и ненужно. Бяхме твърде млади, за да осъзнаем, че сме един за друг. А то май наистина е било така. Запознах се с Петя, когато бях на 19 години. На едно страхотно парти. Доведе я един приятел – двамата бяха състуденти в първи курс. Когато я видях за първи път, нещо в мен трепна. Тя ме привлече с нейният чар, естествена красота и непринудено държание. Тогава не знаех, че и тя е изпитала същите чувства. Реших, че трябва на всяка цена да я обградя с внимание. Не беше лесно – на партито имаше доста конкуренция. Използвах един танц и просто я поканих. Ухаеше страхотно, а гласът и беше меден звън в ушите ми. Започнахме да си говорим, а разговорът ни тръгна някак си естествено – все едно винаги сме се познавали.
След танца продължихме и в коридора. Накрая аз реших да я изпратя до вкъщи и пред входа се награбихме. Така тръгна нашата бурна връзка. Не можехме и секунда един без друг Постоянно искахме да сме заедно и да се радваме на любовта си. Все още и двамата живеехме при родителите си, но вече замечтахме как да се изнесем и да живеем заедно. И тогава стана голямата тъпотия. Предложиха ми работа извън България. Доста примамливо предложение. Бях учил дълго време за този момент и нямаше как да откажа. Когато съобщих това на Петя, тя реагира много зле. Каза ми, че явно това ще е краят на нашата любов. Въпреки, че я уверявах, че често ще се връщам в България, тя загуби увереност, че имаме съвместно бъдеще. Казах й, че може и тя да замине с мен някой ден. Но тя учеше и беше почнала работа – нямаше как да се откаже от всичко. А може би е трябвало…Заминах и започнах да работя супер интензивно.
Нямах никакво време, вечер се прибирах смазан в квартирата. Имах време само да звънна на Петя и толкова. Тя продължаваше да е унила и без настроение. След един месец ме пуснаха кратка отпуска. Аз се прибрах и веднага се видяхме. Насладихме се един на друг и разбрах колко много сме си липсвали. Обещах й да си идвам по-често. Разделихме се с тъга. Следващият ми период беше много тежък. Работата ми се увеличи, а отпуската ми се очертаваше едва след половин година. След пореден телефонен разговор с Петя ние се скарахме. Тя ми каза, че не издържа сама и че не знае колко време трябва да ме чака. Аз бях супер преуморен и й се развиках, че не ме разбира и че трябва да е по-търпелива. Затворих й бесен телефона. На другия ден не се опитах да се сдобрим. Дори не я потърсих. Имах и без това сто задачи. Когато се чухме след два дни, тя звучеше студено и намусено. От тук нещата тръгнаха надолу.
Вследствие на работата ми, аз нямах време да преосмисля поведението си и че по този начин ще я загубя. И точно така стана. Тя ми каза, че повече не иска да ме чува. Аз й казах – както иска. Постъпих супер глупаво. Тя не беше виновна, че мен ме няма. Когато се прибрах в България и поисках да се видим, разбрах, че тя е…сгодена! За някакъв, с който се познавали от деца. Решила явно да ми отмъсти. Ядосан, аз изтрих телефона й и се върнах в чужбина. Болката по нея ме държа поне година. След това се запознах с една българка, която като мен работеше в чужбина. След кратка връзка аз реших да й предложа брак. Направихме малка скромна сватба. Когато заживяхме заедно, започнаха да излизат малки противоречия. Те се увеличиха с времето и прераснаха в абсолютна нетърпимост. След две години мъка се разведохме. Тогава реших да се завърна в България и да продължа да се развивам тук.
Намерих си бързо добра работа и си купех апартамент на изплащане. Така минаха още няколко години, през които имах някакви връзки, но нищо по-сериозно. Скоро щях да навърша 30 години, бях преуспял мъж със собствено жилище. Доста жени се опитаха да ме превземат, но аз виждах, че го правят не заради мен самия, а заради парите ми. И в този момент я срещнах отново. Моята Петя! Видях я в супермаркета случайно. Когато се срещнахме, сърцето ми се преобърна. Тя беше все така привлекателна и аз усетих изминалия копнеж към нея. Тя пожела да изпием по едно кафе. На срещата разбрахме, че животът ни не е тръгнал така, както искаме. Тя се беше разделила с мъжа си, точно както и аз с моята бивша жена. В момента беше напълно свободна и приключила с всички връзки. Това беше моят шанс! Реших за бъда откровен. Казах й, че всеки има право на втори шанс и че тя винаги е била жената на мечтите ми. Тя ми каза, че изпитва същото. И така – ние се събрахме! В момента сме щастливо семейство с две деца и се обичаме много. Благодарен съм на съдбата, че ни срещна отново и че любовта ни е останала съхранена дълбоко вътре в нас.
