Консумиране на захар трябва да става с мярка. Кой не обича да си хапва от време на време някакъв сладък деликатес? Особено ако е парченце висококачествен шоколад, или торта „гараш“ или бонбон „мерси“? Това важи и за онези не-малко на брой гастрономи, за които соления или/и лютивия на вкус храни са с подчертан приоритет. За съжаление, все по-нарастващата, доминираща част от хората, особено тези, принадлежащи към „нежния пол“, се увличат по „сладкото“, без да се замислят доколко това пристрастяване би навредило на здравето им в дългосрочен план. Действително, всеки средно интелигентен човек е наясно, че високото съдържание на „кръвна захар“ води до диабет – заболяване увреждащо сериозно (а понякога и пагубно) здравето. Не са малко и тези, които, благодарение главно на просмукващата се през Интернет публикации по темата, са информирани, че освен диабет, те могат да си „докарат“, консумирайки постоянно и в големи количества сладки храни, и други, не по-малко сериозни здравословни проблеми. Най-общо, те са следствие от: инициирани метаболитни смущения, хронични възпаления на важни телесни органи, окислителни процеси в клетките и тъканите – всичко това, водещо да нарушена обмяна на веществата, снижена ефективност на имунната система и прогресивно влошаване на мозъчната дейност.
За щастие, организмът подава редица алармиращи сигнали относно извършващите се в него негативни процеси и реакции, дължащи се именно на консумирането на твърде много захарни изделия.
Наддаването на телесно тегло е единия от тях.
Захарите са въглехидрати, чиято основната функция е да доставят бързо енергия на тялото, особено при интензивни физически натоварвания. От различните захари, гликозата се явява най-чисто срещания вид. Съдържа се в редица храни като моно- или/и ди-захариди. След като организмът преработи тези захариди до гликоген – основният енергиен носител за тялото, неизползваната му част (значителна в случаите, когато се консумират неоправдано големи количества захаро-съдържащи храни) се натрупва в черния дроб и мускулите под формата на мазнини и триглицериди.
Резултатът е напълняване, което е толкова по-интензивно, колкото повече е съхраненият гликоген. Защото именно мазнините са тези вещества, които се натрупват не само подкожно, но и в черния дроб, панкреаса, сърцето, което води до застрашаващи трайно здравето (и живота) заболявания на съответните органи. Освен това, повишеното тегло – съгласно законите на физиката – натоварва всички основни физиологични системи в организма – мускулна, костна, сърдечно-съдова… Да не говорим за пониженото самочувствие в резултат от естетически неиздържания вид на тялото и липсата на добра физическа форма!
Друг характерен сигнал, който организмът подава при свръхприем на захари, е усещането за недостиг на енергия след бързото им изразходване от организма.
Действително, след консумирането на много захари под някаква форма, се наблюдава бърз прилив на енергия и временно чувство за ситост, които обаче, също така бързо отстъпват място на рязка умора и глад. Причината за такава драстична промяна в усещанията е в недостига (или направо липсата) от хранителни вещества с по-бавно и нестресиращо организма енергийно въздействие, такива като протеини, мазнини, полезни въглехидрати…
За проблеми на клетъчно ниво при висок гликемичен индекс сигнализира и състоянието на кожата. Те се изразяват във възпаления и омазняване, често водещи до акне с гнойни пъпки.
Сигнал е и трайният глад за всякакви сладки неща. Оказва се, че пристрастяването, което се получава при честата консумация на захар, не е на емоционална основа, а представлява биологично разстройство, инициирано от хормони и невротрансмитери, активиращи съответни невронни пътища в мозъчната кора. Именно този нарушен биологичен механизъм обяснява наркотичното желание да се яде непрекъснато и все повече сладко!
Все пак, лабораторните изследвания относно нивата на глюкоза, инсулин, холестерол и триглицериди в кръвта са най-достоверният индикатор, доколко е повишена инсулиновата резистентност на организма и дали е необходимо да се вземе решението за съществено намаляване на (или пълно отказване от) консумирането на хранителни продукти, съдържащи прости монозахариди и по специално гликоза.
Принципно е добре за здравето да се ограничи захарта до минимум. И това важи, не само за тези, които са с доказан диабет и наднормено тегло, но и за всички останали. Но какъв е допустимият максимум? При мъжете дневната доза не би следвало да надвишава 50 г, а при жените – 40 г. Все пак, не е препоръчително пълното елиминиране на захарта отведнъж; това трябва да става постепенно – на седмична база, защото в противен случай може да се получи нервен срив, трайно понижено настроение и дори депресия…
В крайна сметка целта е: да се разболявате по-рядко, да ограничите резките енергийни спадове, изобщо да изглеждате в отлична форма и с добро самочувствие и да си живеете щастливо!
