Влюбих се до полуда, но останах разочарована. Досега не ми се беше случвало такова нещо. Аз съм на 23 години и съм имала няколко любовни връзки досега. С някои съм си прекарвала страхотно, други са ме разочаровали. Но когато в съседния отдел на работата ми дойде привлекателен колега, сърцето ми трепна. Наскоро се бях разделила с предишния си приятел, защото замина за чужбина и решихме, че връзка от разстояние не е възможна. Досега разделите ги приемах философски и никога не съм изпадала в депресия. Новият колега беше с 4 години по-голям от мен. Ходеше винаги добре облечен, обноските му бяха изискани и работеше на мениджърска позиция. Запознахме се на един обяд съвсем случайно. Аз познавах едно момиче от неговия екип и той дойде да хапне с нас. През цялото време, докато разговаряхме, аз се изчервявах като първокласничка. Той се подсмихваше, защото очевидно си личеше. Въпреки моята срамежливост, разговорът, който проведохме много ми допадна. Освен, че беше красив и изискан, той умееше да предразполага събеседниците си.
Или пък може би го правеше заради мен? Реших, че си въобразявам. След този обяд няколко дни мислех за него. Виждах го по коридорите, но само се поздравявахме и нищо повече. Той винаги ми се усмихваше, а тази усмивка ме караше да изпитвам бурни чувства. И така, след една седмица се случи да отида на обяд сама. Седнах на масата и точно преди да започна да се храня, някой застана над мен и ме попита „Свободно ли е?“. Аз вдигнах поглед и го видях! Беше с безупречен костюм и красива риза. Изчервих се набързо и кимнах. Павлин – така се казваше, седна, и започнахме да си говорим за всичко. Гласът му беше меден и пленителен. Аз съвсем забравих за обяда и почти нищо не изядох. Поглъщах всяка негова дума. Успях да се отпусна и бях малко по-разкрепостена. В края на обяда, Павлин ме изненада с въпроса: „Какво ще кажеш да вечеряме заедно? Още утре, ако си свободна?“.
Направих мислен план в главата дали нямам нещо, но за щастие бях свободна и с радост му потвърдих. При ставането той ми целуна ръката. Любовни тръпки ме побиха както никога досега. Силно копнеех за този мъж. На другата вечер вечеряхме заедно, след това той ме изпрати до вкъщи. Аз живеех на квартира сама и без колебание го поканих вътре. Той беше леко изненадан, защото си мислеше, че не съм толкова дръзка и напориста. Но аз бях толкова пленена от него, че го желаех на момента. Започнах да го целувам и събличам. Той беше малко скован и като че ли не му беше приятно. Но все пак аз продължих и се оказахме голи. Но той не беше готов за мен. Дадох всичко от себе си, за да се отпусне, но нищо не помагаше. Накрая той все пак успя да се възбуди, но го направихме набързо и всичко свърши за минути. След което Павлин каза, че трябва да си ходи, че било късно и утре бил на работа. Исках да остане да мен и да ме прегръща, но вместо това той си тръгна.
Цяла нощ не успях да мигна. Какво стана, по дяволите? Защо не се получиха нещата? Дали не прибързах? Реших, че ще му дам още няколко шанса. Но Павлин не ме потърси цели 10 дни. В службата ме избягваше старателно. Само един път се засякохме, а той смотулеви, че имал много работа. Бях много разочарована. Продължавах да изпитвам чувства към него. Накрая не издържах и нахлух в отдела му. Той ме покани в кабинета и гледаше в ръцете си. Попитах го защо ме избягва, а той каза, че явно няма достатъчно привличане между нас. Реших, че е време за втори шанс. Казах му, че ще го чакам у дома и ще гледаме хубав филм и ще пием вино. Той се съгласи.
Вечерта дойде с букет цветя. Беше елегантен и красив. Този път реших да не бързам и да изчакам той да направи първата стъпка. Пихме вино, смяхме се, гледахме няколко филма. Стана късно, а Павлин не смееше да ме доближи дори. Реших, че е време да му намекна, че го желая. Приближих се до него и го прегърнах. А той вместо да ми отговори на прегръдката, стоеше като закован. Попитах го има ли някакъв проблем, а той каза, че съм го притискала и притеснявала. Била съм страшно напориста, което потискало неговото желание. Започнах да губя търпение, но въпреки това му казах, че трябва да се отпусне. Започнах да го прелъстявам.
Той като че ли се поотпусна, съблякохме се и се отзовахме в леглото. Но както миналия път, всичко приключи за минута. Павлин се обърна на другата страна и заспа! Бях ужасена. Как може такъв мъж да е толкова непохватен в леглото? На другата сутрин ми направи закуска и аз реших да поговоря с него. Попитах го дали няма някакъв проблем. А той ми отвърна, че явно е по-добре да сме само приятели, защото нещата в леглото не му се получават. Ядосах се страшно и му казах, че аз съм влюбена в него, а не искам да сме приятели. Павлин вдигна рамене, облече се и си тръгна.
От този случай изпаднах в депресия. Напуснах си работата, защото не исках да го виждам повече. Той така и не ме потърси отново. След година разбрах, че Павлин си е хванал за гадже една от най-грозноватите и смотани колежки. Били много щастливи заедно. Тогава разбрах, че за всеки влак си има пътници. Сега съм щастливо женена, имам си супер съпруг и споменът за Павлин остана в мен като нещо неприятно, но вече отминало.
