Отблъснах голямата си любов заради моето глупаво държание. Още от малка имам проклет характер. Бях затворена в себе си и не допусках почти никого до сърцето си. Приятелите ми бяха твърде малко, защото допусках до сърцето си само хора, на които наистина имах доверие. Всичко това ми изигра лоша шега в живота по-късно. Когато станах на възраст за женене, връзките ми с мъжете бяха истински провал. Не можех да се доверя на нито един мъж, постоянно изисквах от тях и имах големи очаквания. Вместо да си живея по-простичко живота, аз обичах да се налагам и да ги подлагам на изпитание. Ревността ми също беше доста засилена. Всичко това определено отблъскваше силният пол и връзките ми приключваха болезнено, а аз се разочаровах още повече. Много рядко се сещах, че вината може и да е в мен самата. След поредната неуспешна връзка си казах, че ще си дам почивка и че предпочитам да съм повече време сама, отколкото да имам мъж до себе си, с когото не се разбирам. През това време имах време да размисля. Посетих даже и психолог. Постепенно разбрах, че проблемът е в моя непокорен характер.
Трябваше да се променя. И точно тогава се появи Пламен. Мъжът, в когото се влюбих. Стана ей така, от никъде. Бях до един магазин, а той без да иска събори ябълките, които бях сложила на лентата на касата. Започна да ми се извинява и когато видя, че две от тях са много натъртени веднага изтича и ми купи още един килограм. Мен ми стана смешно и му казах, че не си заслужава за едни ябълки да се старае толкова. А той ме погледна и ми каза, че за мен би се старал много повече. Помислих, че се шегува. Погледнах го и аз и видях, че Пламен е доста привлекателен с пронизващи сини очи. Нещо трепна в сърцето ми, което не се беше случвало отдавна. А Пламен като че ли го усети и ми предложи помощ с торбата с продукти. Аз бях без кола и беше наистина много тежка торбата. Съгласих се и двамата излязохме от магазина. По пътя до вкъщи си говорихме за много неща. Пламен беше интересен събеседник и за мен 10-те минути минаха като една. Накрая той ме попита дали бих имала желание да излезем някой път и ми поиска телефона. Поколебах се за секунда, но в крайна сметка му оставих номера.
Пламен ми звънна на другия ден и така започнаха нашите срещи. Стараех се да не бъда взискателна и критична към нищо. Харесвах този мъж и исках най-после да си оправя живота. След месец излизане ние станахме гаджета. Заживяхме заедно. Бях много щастлива и се похвалих на най-добрата си приятелка. Даже излязохме тримата, за да я запозная с него. Тя също го одобри и ми каза, че се радва много за мен. Цялото любовно щастие продължи точно половин година. След което нещата се прецакаха мълниеносно. Пламен започна да закъснява, а аз да се изнервям. Вече бях сигурна, че той ми кръшка. А той се оправдаваше, че има страшно много работа и не можел да смогне. Аз не му вярвах и започнах да го следя. Но наистина той си тръгваше от офиса късно и тръгваше към нашия дом. Тъй като бях наела човек за това, аз не повярвах даже на човека, че това наистина е така и реших една вечер сама да нахлуя в офиса му.
Казах на охраната, че Пламен ме очаква и се качих към кабинета му. От вратата чух, че Пламен си говори с някаква жена. Ядосана нахлух вътре, но за моя изненада жената не беше вътре, а си говореха по скайп. Само че наистина изглежда, че беше за работа. Пламен ме погледна изненадано и се извини на жената за това. Каза й, че ще й звънне после. Попита ме недоумяващо какво правя в кабинета му, докато води важен разговор с шефката на голяма компания. Аз му признах, че съм мислела, че той ми изневерява и затова съм била нервна последните дни. Пламен се ядоса и каза, че това повече не може да продължава така. Явно пак бях започнала да изисквам от хората, без да разбера.
В момента сме разделени, Пламен ми е дал срок да разбера какво искам. Много ми е болно, че имам такъв ужасен характер и не знам дали ще си върна мъжът на мечтите си. Искам да се променя, но дали ще намеря сила за това…С моето държание отблъснах голямата си любов.
