Почивка на родното море – звучи прекрасно, но дали наистина е така? Заради ограничителните мерки зад граница със семейството ни решихме да посетим родното ни моренце. Но още при пристигането си започнаха ядовете и нервите. Бабата, която стопанисваше квартирата беше дала апартаментът, който беше за нас, на някакви ручънци. Нас ни устройвала тройната стая според нея. Да де, ама не ми се беше обадила да ми го каже, а ни го съобщи на място. Аз не бях съгласен с нея и влязохме в безумен спор. Тя ми поиска допълнителни пари, ако искаме да ползваме апартамента. След разправии и препирни най-после тя отстъпи и ни го даде, а румънците настани в тройната стая. През цялата почивка ни гледаше на кръв, все едно ние бяхме виновни за цялата ситуация. Когато се прибирахме от плажа, гледахме много да не си говорим с нея.
Дотук добре, преглътнахме го това. Но следващия проблем с обслужването дойде в няколко елитни морски заведения. Няма да ги наричам кръчми, да не се обиди някой…Да кажем китни ресторантчета. Видяхме една голяма маса без табелки и тръгнахме да сядаме на нея. Изведнъж изскочи гневен сервитьор и през зъби каза: масата е резервирана. Ние попитахме защо не го пише, а той ни отвърна троснато, че затова е тук, за да ни каже. Не можело да сядаме така без покана една ли не. Каза, че има свободна двойка с допълнителен стол. Преглътнахме всичко това, защото не ни се търсеше тепърва друг ресторант и седнахме. Меню така и не дойде. В замяна на това дойде друга намръщена сервитьорка и ни попита какво ще искаме. Аз й обясних, че ни трябва меню, за да си изберем. Погледна ме учудено, сякаш за първи път чува, че клиентът може да иска меню. Намери отнякъде едно меню и ни го подхвърли: едно ще ви стигне.
След като щателно мина през ръцете ни, трябваше няколко пъти да махам с ръце, за да дойдат да ни обслужат. След 20 минути дойде друг сервитьор, малко по-намръщен от първия. Попита ме защо махам, не вижда ли, че имал много поръчки. Замълчах си и започнахме да поръчваме. Той записа нещата и изчезна. След половин час си появи, като траурно ни съобщи, че половината неща, които сме си поръчали са свършили. Избрахме си други и зачакахме. Постепенно дойде пиенето, след това основно и след това салатата. Страхотен ред, нали? Салатата може би беше за десерт? Храната изненадващо беше вкусна, та поне се зарадвах, че няма да ни болят коремите след това. Не посмях да поръчам десерт, защото ни предстоеше още 40 минутно чакане. След 3 часа и половина успяхме да платим сметката, като оставих 10 процента бакшиш, въпреки, че не трябваше. Сервитьорът дори не ми благодари и намръщено взе парите.
Може би е очаквал 20 процента?!? Не знам, но решихме да се поразходим, че да ни слегне храната преди сън. На едно място видяхме палачинки и много се зарадвахме, защото нямаше хора. Едно момче на не повече от 18 години си цъкаше таблета. Аз застанах пред щанда, а то не ме отрази. Учтиво го помолих за няколко палачинки. То повдигна глава с досада, остави бавно таблета и каза, че трябва да загреят плочите. Изчакахме 20 минути за това и той сложи палачинките. Помолих тази за детето да бъде със сладко и сирене, защото обича комбинирана. Момчето обаче ме отряза и каза, че такава не може да се направи. Въпреки, че поотделно имаше съставките. Нямало го в менюто това, нямало как да калкулира цена.
Дори не се сети да си сложи 1 лев отгоре и да го направи. След 40 минутки палачинките бяха уж готови, като ги отхапахме се оказаха сурови…
Няма да се спирам в още подробности за нашето обслужване по морето, но догодина ако всичко вече е наред ще избера съседна Гърция. С такъв туризъм няма как да просперираме напред и ще вървим само назад. Да ме прощавате, родни хазаи, хотелиери, търговци и всякакви там хора.
