Здравословният начин на живот е свързан директно с изпълнението на правилно поставения хранителен режим. Съществуват натрупани с годините предубеждения относно вредите от консумирането на определени продукти, в които мнозина вярват просто така – „по инерция“, въпреки че Интернет гъмжи от по-вече или по-малко меродавни информации по този съществено важен за здравето въпрос.
Например, едно от широко внедреното предубеждение е, че консумирането на продукти с растителни мазнини е вредно, а това на такива, изготвени от натурални млечни продукти е полезно. Но може ли това да се приеме като постулативно правило? Да започнем с прясното мляко от животните, чрез което организмът се снабдява с незаменим, висококачествен белтък, лесно усвоим калций, фосфор и различни минерални съединения (в чийто състав не присъства обаче, така необходимото желязо).

Нещо повече, в млякото практически се съдържат всички витамини, които вземат участие в повечето метаболитни и обменни процеси, влияят върху функцията на ензимите, поддържат и регулират функционирането на органите в човешкото тяло. От особено значение е присъствието на витамините от групата В и по-специално В2, който действа като антиоксидант и запазва здрави кръвните клетки. Съпоставени с ползите, вредните ефекти от консумирането на млечни продукти изглеждат пренебрежими, но това е вярно, ако не се прекалява с тях и се избягват тези с висока степен на масленост и калоричност, защото съдържащите се в тях наситени мастни киселини не само са предпоставка за затлъстяване, но и нарушават липидния баланс в кръвта и повишават риска от сърдечно съдови или/и ракови заболявания. Негативният за здравето ефект от висококалоричните наситени мазнини в млечните продукти може да се редуцира, ако частично бъдат заменени с растителни мазнини, в които доминират ненаситените мазнини.

Тук възниква обаче, друга опасност: с цел новите продукти да са по-евтини, по-издръжливи и с по-добра текстура, използваните растителни масла се подлагат на т.нар. процес на хидрогениране, при което се модифицират в трансмазнини. Последните са доказано вредни за здравето, като най-много страда сърдечно-съдовата, но и имунната система. Затова избягвайте продуктите, приготвени с такъв тип мазнини като: маргарин, пържени или панирани храни в заведения, където растителното масло се употребява многократно, пуканки, чипс, крекери, претоплени, предварително замразени пица или панирани месни храни… Освен това, пазарувайки в магазините, винаги проверявайте съдържанието на трансмазнини върху етикета на стоката. И все пак, най-сигурният начин да бъдат избегнати трансмазнините е, като се преустанови консумацията на изцяло преработените храни. Заменете олиото със студенопресован зехтин и си гответе у дома!

За някои, особено стряскащо е, когато разбират, че даден хранителен продукт е бил приготвен с помощта на палмово масло – те са предубедени, че то е особено вредно за здравето! Каква в същност е действителността? Трябва да се отбележи, че резултатите от проучванията, относно ефекта на палмовото масло върху човешкия организъм, са противоречиви. Това се отнася в най-голяма степен до влиянието му върху нивата на холестерола в кръвта. От една страна, са нивата на т.нар. „добър“ холестерол (изграден от нископлътни частици), който е жизненоважен, тъй като участва активно в синтеза на половите хормони, кортизола, витамин Д, жлъчните киселини, участва и в клетъчните мембрани.

От друга страна, при високо ниво на познатия като „лош“ холестерол, неговите високоплътни частици се отлагат върху стените на артериалните кръвоносни съдове, вследствие на което те губят своята еластичност и стесняват сечението си, а резултатът е – трайно влошаване на кръвоснабдяването с развитие на исхемична болест на сърцето. Нещо повече, с отлагането на окислените високоплътни холестеролни частици се увеличава значително риска от образуването на тромб (поради по-лесното кръвосъсирване), който може да запуши напълно съответната периферна артерия (инсулт, инфаркт).

Но да се върнем към изследванията относно връзката между приема на палмово масло и образуващите се при това холестеролови частици. Според едно такова изследване, палмовото масло стимулира в известна степен за образуване на частиците на „лошия холестерол, но, ако се използва в комбинация с други растителни масла (например оризово) ефектът е точно в обратната посока и е значителен! Тук следва да се добави и фактът, че при стайна температура палмовото масло е твърда консистенция, така че отпада необходимостта то да бъде подложено на хидрогенизация – процес, при който именно се образуват трансмазнини и директно свързаните с тях частички на „лошия“ холестерол.

Други изследвания обаче утвърждават ползите от използването на палмовото масло при обработването на хранителни продукти. Тъй като доказват, че редовната му употреба води до: първо, увеличаване на нивото на „добрия“ холестерол за сметка на нивото на „лошата“ му разновидност, при което намаляват рисковите фактори за поява на сърдечно-съдови заболявания, и второ, осигуряване на необходимото количество витамин А, отговарящ за поддържането на епителната тъкан в организма. Но освен витамин А, в палмовото масло съдържат значителни количества от целия спектър витамини и микроелементи – така безценни за нормалното функциониране на организма. Най-сетне, игнорирайте предубеденото твърдение, че палмовото масло, поради ниската му температура на топене, затруднявало храносмилането – няма доказана температурна зависимост на за този физиологичен процес! А ако използвате редовно това растително масло, то вероятно е да удължите живота си забележимо, както това се наблюдава при малайзийците, които готвят храната си изключително с палмово масло.