Тичането за здраве не винаги е полезно за здравето. Поредицата от проведени напоследък изследвания върху физиологията на човешкия организъм и, по-специално, върху механиката на двигателната му система показват, пригодността на човешкото тяло – в неговата съвкупност от сложни, взаимосвързани системи – да се придвижва ефективно чрез тичане. Тази биологична особеност се е формирала, унаследявана през поколенията, още при зараждането на човешкия вид, чието тяло е еволюирало в посока да е в състояние да изминава дълги разстояния за относително кратко време, с цел преследване на диви животни за изхранване, както и при междуплеменни конфликти за контрол на най-пригодните за живот области. Понастоящем бягането – тип „джогинг“ – се използва преди всичко за укрепване на здравето; това е бавно бягане, при което организмът си почива от стреса или/и тежки физически натоварвания, включително и такива, на които се подлагат практикуващи спортисти с професионален или полу-аматьорски статут. Особено ефективно е за разтоварване на сърдечно-съдовата и нервната системи.
Продължителното практикуване на джогинг, особено на все нарастващи по дължина разстояния, носи обаче, риска от увреждане на коленните стави. Това трябва да се има предвид не само от всички ентусиасти, практикуващ този тип бавно бягане, но и атлетите, включващи го редовно в тренировъчния си арсенал. Освен травматичното увреждане на коленните стави, други сериозни травми са разтегляне (или дори скъсване) на мускули или/и сухожилия. Освен това, съществува и реална опасност от болезнени протривания или/и ожулвания в най-различни области на тялото, при носене на неподходящо облекло и особено на маратонки. Фланелките и клиновете от памук, колкото и удобни да изглеждат, могат, при интензивното движение на крайниците, да способстват за значително триене в областите на гърдите, подмишниците, бедрата и слабините, което да породи значително протриване на кожата на тези места. Резултатът е траен дискомфорт до утихване на възпалението.
Ето защо е препоръчително, облеклото да е от специални тъкани от рода на „неопрена“, като, същевременно, върху кожата – в местата с повишено триене – да се поставя предварително тънък пласт от крем. Последното е задължително ако времето е дъждовно или студено, тъй като както сухата, така и студената кожа са особено податливи на претриване при продължително взаимодействие с тъканите на облеклото.
Колкото до маратонките, то техният размер, форма и гъвкавост са от съществено значение да бъде съществено намаляван риска от сериозна травма в областта на глезената и коленна стави. А ако маратонките са малки за размера на краката, то стъпалата или/и ноктите на краката със сигурност ще се подбият, което отеква после болезнено дори при ходене! И разбира се, хигиената на краката е не по-малко важна – бягането трябва са става при добре подрязани и почистени нокти на краката! Тук краен негативен вариант се явява деформирането на стъпалата!
При студено време е от особено значение да бъдат изпълнени серии от подготвителни упражнения, строго насочени към загряване на най-натоварените мускули, сухожилия и стави при бягането.
Освен това, студеният въздух може да окаже влияние върху дихателните пътища, носните и ушните кухини, докато сухият въздух е дразнител за белите дробове, нуждаещи се от влажност на определено ниво. Резултатът е съответно болки в областта на гърлото и суха кашлица. Тук използването на ментови бонбони по време на бягането са възможното решение на проблемите. А своеобразното подскачане при тичането води до сравнително често желание бегачите да се облекчават, което е проблем, ако наоколо няма подходящи за целта обществени помещения. Затова е препоръчително, преди бягане (а и преди всяка тренировка), стомашно-чревният тракт да бъде изпразнен до голяма степен, а приеманите храни да не бъдат богати на фибри и да не са с високо съдържание на мазнини. Разбира се, това са общи положения, а тренировъчният план трябва да е строго индивидуален!
И накрая, важно е проучването на избрания терен за бягане и климатичните особености там. Ако това е подценено, то организмът на бегача може твърде бързо да се дехидратира, водещо до неговото изтощение – твърде опасно за здравето!
Най-важното е да се научим да слушаме нашето тяло и да разчитаме правилно сигналите, които то ни дава.
