Избягах от малкия град, защото ми омръзна да трябва да се обяснявам на хора, които ме познават. Непрекъснато трябваше да внимавам как се държа, да слушам съвети, да опровергавам клюки. Този живот започна много да ми писва и взех решение да си търся щастието в София или Пловдив. Избрах София, защото имаше повече възможности за работа. В моя град имах малък бизнес – продавах в едно магазинче хранителни стоки. Бях свикнала с това, затова реших да си потърся подобна работа за начало. Бързо се ориентирах в обстановката, намерих си квартира, защото имах спестени пари. Родителите продължаваха да ме укоряват как съм могла да ги предам и да си тръгна от тях. Но аз бях вече на 27 години и не ми се прекарваше цял живот в малкото населено място. И така, след две седмици ми се обадиха за интервю, на което се представих много добре и след три дни ме извикаха на работа като помощник-продавач в един голям хранителен магазин в София.
Справях се много добре с работата, защото имах известен опит. Усещах дори лека завист в очите на някои колеги, но се стараех да съм в добри отношения с всички. Исках да успея и да си намеря мъж, за когото да се оженя. Не ми се връщаше у дома. Нещата се развиха по-бързо от очакваното. Един клиент ме беше харесал и ме покани да излезем на среща. Мен също ми допадна, защото ми се стори любезен и вежлив. И така, ние се срещнахме. Разказах му за живота си досега – бях искрена и честна. Любослав – така се казваше събеседникът ми, ме слушаше внимателно. Той ми сподели, че е от София и че има проспериращ бизнес, свързан с компютри. Каза, че обича честните хора и не го интересува кой как си изкарва прехраната – стига всичко да е с честен труд. Всички тези негови думи ме спечелиха и след няколко срещи се отзовах в леглото му. Така стартира нашата връзка. Любо и аз ходехме на работа, а вечерта се наслаждавахме на любовни моменти. Преместих се да живея при него. Започнах да мечтая за брак и семейство.
Една вечер му намекнах за тези мои желания. Любо обаче реагира стреснато и неочаквано. Измърмори, че още нямаме и 4 месеца връзка и е рано да се говори за тези неща. Замълчах си, но не ми стана много приятно. Исках сигурност и се надявах Любо да ми я предложи. Но вместо това, от този ден той стана някак си раздразнителен и отдалечен. Дори няколко пъти отказа да правим любов, въпреки желанието ми. Една сутрин се събудих, а Любо стоеше и ме гледаше странно. Когато станах, той ме помоли да си събера нещата и да напусна жилището му. Стоях като вцепенена – та какво бях направила? Попитах го какво се е променила, а той ми отговори, че го пресирам и принуждавам да се женим против волята му. Много се ядосах и въпреки, че имах чувства си събрах нещата и го напуснах.
Очевидно, че той не беше човекът за мен, а аз толкова се надявах на това. Родителите ми разбраха за моята неуспешна връзка и поискаха да се върна при тях. Аз започнах да се колебая, но в този момент се появи Жоро. Дойде като мениджър в магазина. Имаше страхотно чувство за хумор и винаги ми пускаше шеги и успяваше да ме разсмее. Разбрах, че започвам да се влюбвам в него. А когато ме покани на вечеря осъзнах, че и той има чувства към мен. И така нещата с Жоро се получиха. В момента сме гаджета. Аз не бързам и не пришпорвам нещата. Не искам да развалям щастието за пореден път. Самият Жоро намекна, че бихме могли да бъдем страхотно семейство. Но този път ще изчакам той да предприеме първата стъпка. И съм убедена, че ще го направи.
