Приютих скитницата, а тя ме предаде. Една вечер си вървях по нашата улица и видях добре поддържана жена да рови в кофата. Не я бях виждала досега. Откакто станах вдовица, започна да ми е жал за хората, които нямаха пари. Слава богу, покойният ми мъж ми беше оставил добро наследство – апартамент и пари в банката. Това, в съчетание с пенсията ми беше достатъчно, за да живея добре. И така, връщах се от пазар, когато я видях. Учудих се защо сравнително млада жена е в такова състояние и я попитах в прав текст. Тя ме погледна, сякаш очакваше този въпрос от мен и започна да разказва без колебания своята история. Била зарязана от мъжа си, той й взел детето, уволнили я от работа и се отчаяла. От тогава ровела всеки ден по кофите. Нямало смисъл вече да си търси някаква работа – нямало защо да живее. Нямала си никого и не искала никого до себе си.
Мечтаела за едно човечно отношение, един разговор, подобен на нашия. Стана ми жал и я поканих да изпием по едно кафе. Тя веднага прие и се качихме в апартамента ми. На нея доста и хареса и на тръгване каза, че би се радвала да се видим отново. Сега си отивала да живее в някакъв мизерен таван, където го деляла с още един скитник. Не можех да слушам повече! Та тази жена беше умна и интелигентна. Как може да спи по мизериите! Та аз си имам свободна стая. Без да му мисля много и предложих да си легне на разтегателния диван в другата стая. Тя прие и така заспахме. На другата сутрин неизвестната жена беше станала рано и ми беше направила плодова салата като закуска. Чакаше ме с усмивка и ме попита как съм спала. Толкова ми стана радостно, че има с кого да си говоря! Реших, че ще й предложа да поживеем известно време заедно.
Тя като че ли се замисли, но с охота прие предложението ми. Нямах представа как ще завърши всичко това. В продължение на месец ние бяхме страхотни приятелки – споделяхме си всичко. Разкрих й, че съпругът ми ме е обезпечил с пари в банката и че ще можем да си живеем в охолство. След няколко дни аз се събудих сутринта. Стори ми се подозрително тихо в къщата. Когато отворих вратата и ахнах. Липсваха ми някои вещи плюс банковите ми карти с пин кодовете им. От моята „приятелка“ нямаше и следа. Веднага разбрах какво се е случило и звъннах на банката да ми блокират картата. Попитах ги каква ми е наличността и разбрах, че са ми изтеглили 1000 лева. Обадих се на полицията и разказах какво се е случило.
Попаднах на свестен полицай, който ми обърна внимание. Каза, че съм попаднала в класическа измамническа схема. Тази жена си била престъпник, даже я имали регистрирана в полицията. Но сменяла самоличността си и кварталите и постоянно се правела на бездомна, за да обира възрастните хора. Прибрах се – нямах сила да се ядосвам. Просто бях огорчена. Защото се предоверих и след това страдах След 1 месец прочетох, че са хванали същата жена да мами пенсионер по подобен начин. Дали са й 10 години затвор. Не знам защо но пак ми стана жал за нея. С нейният акъл тя можеше да е много повече от един престъпник. Но съдбата не винаги казва на хората какви да бъдат и понякога ги подвежда.
От днес нататък не говоря с никакви непознати. Не се обръщам и не се впечатлявам. Историята ми е за урок. Разчитам на няколко добри приятелки и толкова.
