Бях използван заради парите си. Така започва моя разказ. Израснах в бедно семейство. Трябваше да се борим, за да оцелеем. Още от малък реших, че трябва да променя всичко това. Целият ни род беше живял в немотия и затова бях решил, че аз ще бъда приятното изключение. И наистина постигнах всичко, за което бях мечтал. На 15 години четях страшно много книги, свързани с бизнес, печалба, търговия. На 16 години започнах да работя като помощник продавач в един магазин. На 18 години наех помещение и започнах да продавам дрехи на старо. На 20 години си намерих шивачи, които да ми шият дрехите, а аз да ги продавам. надценката ми беше значителна и бързо се видях в пари. С тях помагах на закъсалото си семейство, а родителите ми бяха горди с мен. Покрай моето забогатяване започнаха да се завъртат различни жени. Щом осъзнаех, че някоя от тях иска да бъде с мен заради парите ми, веднага и посочвах вратата.
Исках да изживея истинска любов, а не да бъда използван. В крайна сметка бях постигнал всичко сам и се бях борил за това. На 25 вече имах малък шивашки цех и започнах да продавам в чужбина. Но с жените винаги удрях на камък – връзките ми бяха краткосрочни и обречени. Осъзнавах, че жените са с мен единствено заради финансовите ми възможности. Но 26-тия ми рожден ден един мой братовчед ме запозна с Лия – момичето, което преобърна живота ми. Тя беше красива, умна и находчива и не приличаше по нищо на останалите жени, с които бях имал връзка. И тя като мен беше амбициозна, а и имаше достатъчно пари, за да живее и да се издържа сама. Работеше в голяма компютърна фирма. Направи ми впечатление, че не ме пита за работа – говорехме си за много други интересни неща. Тя беше прочела страшно много книги и имаше богата обща култура. Реших, че трябва да я поканя на среща. За мое голямо съжаление разбрах, че е сгодена за някакво момче.
Но животът ме е научил, че никога не трябва да губя надежда. Казах й, че все пак бих желал да си разменим координатите, защото ми е било много приятно с нея. Очевидно, че и аз не й бях безразличен – тя ми остави телефонния си номер. След един месец се престраших да й звънна, като небрежно вметнах, че бих искал да поговорим за една нова книга, която съм прочел и сигурно ще й е много интересна и на нея. Усетих, че тя се развълнува и реших да действам направо – поканих я на среща.
И така се започнаха нашите срещи. Аз не питах за нейния годеник – имаше за какво друго да си общуваме. Осъзнах, че съм хлътнал до уши в нея. Нямаше връщане назад.
Една вечер реших да я поканя на вечеря. Пихме вино и неусетно тя се отпусна. Разказа ми, че не обича своя годеник. бил готованец и мързеливец, но били стара ученическа любов и той настоявал за семейство. Всичко това някак си ми даде кураж и аз продължих да я ухажвам. Неусетно тя се озова в обятията ми. Награбихме се и целувайки се я отведох вкъщи, където се отдадохме на бурна любов.
На другата сутрин тя беше гузна и изнервена. Не знаеше какво да прави с годеника си. Аз не исках да я пресирам и й казах, че ако има чувства към мен може би не трябва да се страхува да му признае, че вече не го обича. Тя ме помоли да й дам седмица време.
Точно след 7 дни тя ми потърси и ми каза, че вече е напълно свободна. Годежът бил развален, тя вече била напълно свободна!
Бях на седмото небе и още на следващия ден й казах да се премести да живее при мен. Тя се съгласи с охота. Заживяхме заедно и се наслаждавахме на любовта. Аз дори й казах, че може да напусне работа, тъй като можех да я издържам. Това беше моята първа грешка. Защото тя се съгласи и наистина напусна. С течение на времето вече нямаше никакви пари и разчиташе само на мен. Поиска да й купя нова кола, да се преместим в ново жилище и да ходим по скъпи екскурзии. Аз бях толкова увлечен по нея, че пръсках цялата си печалба, за да е щастлива.
И така един хубав ден осъзнах, че тази жена е с мен не заради мен самия, а заради това което съм. Т.е. тя ме използва! Но аз сам съм си виновен, защото я бях свикнал по този начин. Или тя си е била такава в самото начало?
Фирмата ми тръгна надолу, защото не успявах да намеря пари за заплати на всички. Съкратих персонал, хората започнаха да ме мразят. Започнах да трупам дългове. А Лия ме успокояваше, че ще изплувам. А в същото време харчеше като обезумяла – купуваше си скъпи дрехи, чанти, телефони. Започна да излиза с приятелки и да се фука с най-новите си придобивки. Хората около нея започнаха да я мразят, но на нея не й пукаше.
Един ден аз осъзнах, че ако продължаваме по този начин, аз ще фалирам напълно. Язък за постигнатото! Когато й го казах, тя ми вдигна зверски скандал. Каза ми, че ако искам да ми стане жена, трябва да имам достатъчно пари, за да я издържам.
Дали сам си бях виновен, че й бях позволил този начин на живот или тя си е била такава, но се е прикривала успешно?
С много болка й посочих вратата. Тя изпотроши всичко у дома в знак на отмъщение. Каза ми, че никога повече няма да се върне при мен. Бях съкрушен, но успях да се изправя на крака. Стабилизирах фирмата си и отново започнах да печеля.
Лия ми нанесе травма, която още не мога да излекувам.
Обещавам си, че никога няма да парадирам с богатството си, когато срещна следващата жена. Ако изобщо има такава.
