Бъдещият ми работодател
Публикувано на: 27.12.2020
бъдещият

Бъдещият ми работодател се оказа мой съсед. Човекът, който никога не поздравявах. Както и много други. Просто минавах покрай тях мълчаливо и не отвръщах на поздравите им. Държах се надменно, защото може би така бях възпитана. Т.е. явно не бях добре възпитана. Или може би ми беше досадно всеки път като се засека с някоя позната физиономия да трябва да й казвам „здрасти“. След време се оказа, че не е трябвало да постъпвам така. За съжаление винаги го разбираш твърде късно. Но все пак го разбираш – за добро, или за лошо. И така, реших да напусна сегашната си работа. Причините за това бяха много – ниско заплащане, много работа, монотонност, интриги. Просто вече всичко ми омръзна, както и обещанията за вдигане на заплатата, които си оставаха обещания. Подадох си предизвестието и се пуснах в дебрите на обявите за работа. Очаквай, че бързо ще ми се обадят, но уви, не стана така. Чаках 2 месеца, докато получа първото си обаждане за интервю.

Очаквано, не ме избраха за позицията, защото съм няма достатъчно опит. Започнах леко да се отчайвам, а и парите започнаха да привършват. Пуснах хаотично на още едно две места. След няколко дни ми се обади приличен мъжки глас, който ме покани на интервю. Усетих, че тук може и да станат нещата, защото по телефона му разказах някои неща за себе си, а той според мен беше впечатлен. И така, в уречения ден и час пристъпих на входа на фирмата. секретарката ме пусна в кабинета и ми подаде чаша вода. Когато в стаята влезе шефът, с когото разговарях, за малко щях да се задавя. Та това беше моят съсед. Човекът, когото не поздравявах и подминавах. Когато го видях и почервенях от срам. Той се усмихна и ми подаде ръка. С плаха надежда си помислих, че не ме е познал. Реших да не мисля за това, представих се и започнахме да си говорим. Задаваше ми въпроси от всякакво естество. Отдъхнах си – явно не е било толкова фатално това, че съм го подминавала. Интервюто беше към края си, когато той ме попита дали съм любезна и внимателна към хората.

Аз го погледнах право в очите, а той беше доста свъсен и сериозен. Усетих, че ръцете ми се изпотявах. Отвърнах му, че съм любезна и учтива с някои хора, а с други не. И той ме заби с въпроса: „Имате предвид такива като мен ли?“. Намекът му ми беше ясен. Не беше нужно да се правя повече на ударена. Смотулевих нещо като оправдание, от типа, че не го познавам добре. Той се засмя и каза, че ще си помисли за моята позиция. Прибрах се посърнала. Не знаех какво да правя. Наскоро бях скъсала с гаджето. Чувствах се самотна и не на място. Реших да изляза, не ми се стоеше вкъщи. И хоп, на излизане отново го засякох – моят съсед и евентуален бъдещ шеф. Реших да рискувам. Казах му здрасти и го попитах как е минал денят му. А той се усмихна и каза, че едно изречение не могат да върнат няколко години. По-добре би било пак да не го поздравявам, нищо, че сме в един вход. И отмина покрай мен. Сълзи от гняв ми избиха по лицето. Как можах да съм такава! Бях сигурна, че ставам за работата. Как можеше точно той да е шеф на фирмата, в която исках да работя.

Така минаха няколко дни. През това време гледах да не се засичам с никакви съседи. На седмия ден след интервюто телефонът ми звънна. Вдигнах и се оказа той – моят съсед. Каза ми, че иска да се видим за финално интервю. На другия ден отидох, бях нервна и притеснена. Не знаех какво да говоря. Поговорихме общи неща и той ми каза: „Ще те наема да работиш за мен, само ако вече си говорим на стълбите“. Аз го погледнах стреснато – той беше с каменно лице. След което изведнъж се ухили и започна да се смее. След което ме потупа по рачото и ми каза: „Одобрена си, от другата седмица почваш“. Идея си нямате как съм крещяла и викала от радост. От този ден животът ми тръгна отново нагоре. Работех всеотдайно, а шефът ми беше добър към мен. Вече поздравявам абсолютно всички – дори и непознатите от квартала. Историята ми беше ценен урок, който ще помня цял живот.

Всеки ден се карахме

Всеки ден се карахме

Всеки ден се карахме с моята приятелка. Не се издържаше. Всичко започна преди 3 години. Тогава пламна нашата любов. Решихме, че ще е страхотно да заживеем заедно. Искахме да бъдем семейство и да живеем щастливо. Радка обаче беше много ревнива. Непрекъснато ме...

Бабини хитринки за дълголетие

Бабини хитринки за дълголетие

Бабини хитринки могат да променят животът ви изцяло. Съветите от бабите не трябва да се пренебрегват. Дълголетието е мечта за много хора, но много малко от тях знаят как да го постигнат. Моята баба например беше мъдра жена и живя до достолепните 99 години. От нея знам...

Отблъснах голямата си любов

Отблъснах голямата си любов

Отблъснах голямата си любов заради моето глупаво държание. Още от малка имам проклет характер. Бях затворена в себе си и не допусках почти никого до сърцето си. Приятелите ми бяха твърде малко, защото допусках до сърцето си само хора, на които наистина имах доверие....

Смених Петър с друг мъж

Смених Петър с друг мъж

Смених Петър с друг мъж и не съжалявам за избора си. Така започва моята история. Запознах се с Петър на една изложба. Той имаше същия изтънчен вкус за изкуство, както и аз. Заговорихме се пред една картина. Петър знаеше как да поведе разговор с една дама и ме накара...

Бабини хитринки за дълголетие

Бабини хитринки за дълголетие

Бабини хитринки могат да променят животът ви изцяло. Съветите от бабите не трябва да се пренебрегват. Дълголетието е мечта за много хора, но много малко от тях знаят как да го постигнат. Моята баба например беше мъдра жена и живя до достолепните 99 години. От нея знам...

повече информация
Отблъснах голямата си любов

Отблъснах голямата си любов

Отблъснах голямата си любов заради моето глупаво държание. Още от малка имам проклет характер. Бях затворена в себе си и не допусках почти никого до сърцето си. Приятелите ми бяха твърде малко, защото допусках до сърцето си само хора, на които наистина имах доверие....

повече информация
Смених Петър с друг мъж

Смених Петър с друг мъж

Смених Петър с друг мъж и не съжалявам за избора си. Така започва моята история. Запознах се с Петър на една изложба. Той имаше същия изтънчен вкус за изкуство, както и аз. Заговорихме се пред една картина. Петър знаеше как да поведе разговор с една дама и ме накара...

повече информация
Обожавам мъжете да ме глезят

Обожавам мъжете да ме глезят

Обожавам мъжете да ме глезят и не ме е срам то това. Така започва разказът ми. Аз съм жена на 30 години. За период от 10 години смених доста мъже и не ме е срам да го крия. Определено обичам да се забавлявам и никак не бърза де се омъжвам. С една дума - живея си...

повече информация
Изневерих на годеника си

Изневерих на годеника си

Изневерих на годеника си и това преобърна живота ми. От малка си имах добър приятел. Стойчо винаги ме защитаваше, поднасяше ми изненади, беше добър и внимателен с мен. След като завърших училище и станах студентка, приятелството ни от деца се превърна в бурна любовна...

повече информация
Предателството на приятелката ми

Предателството на приятелката ми

Предателството на приятелката ми преобърна живота ми с краката нагоре. Не бях предполагала, че може да направи нещо подобно. Бях чела по книгите, че стават и такива неща, ама не го вярвах. Но ето че се случи и на мен. Историята ми започва с един мъж, в който се бях...

повече информация