Търпението ми се изчерпа и един ден реших да говоря сериозно с мъжа ми дали имаме бъдеще. Сварих го както винаги – размазан на дивана с дистанционното, сипал биричка в полуизмита халба и чакащ ме да сложа вечерята. Чувал съм го много пъти как си хвали на приятелите си каква послушна жена си има. Само че той не споменаваше какво ми коства това мое послушание. Защото освен, че се трепах по 9 часа на ден, щом се приберях трябваше да се погрижа и за домакинската работа. А мъжът ми, който твърдеше, че носи парите, чакаше всичко наготово, като редовно помрънкваше колко уморен се чувствал. Много рядко ме канеше да излезем някъде на вечеря, а когато седнехме в кръчмата, той се наяждаше набързо и искаше да се прибираме. Така живяхме повече от 5 години. До момента, в който тряснах външната врата днес. Той скочи и се приближи към мен, като ме попита какво е станало. Аз само му казах, че всичко си е както винаги, но днес няма да му готвя и да му чистя. Ще си поръча сам ядене, защото аз съм яла с колегите.
Това последното си го измислих, за да му видя реакцията. Той ме погледна изненадано, но после явно реши, че се майтапя и отново заседна пред телевизора. След един час се сепна и видя, че аз не правя нищо, а си слушам музика на телефона. Започна да ми маха да си махна слушалките. Попитах го какво желае от мен, а той безцеремонно ми каза, че е гладен и си чака вечерята. Бил смазан от работа и доста гладен. Аз му повторих, че днес вечеря няма да има и ако иска такава да си я поръча. Той страшно се ядоса, облече се и трясна вратата. Знаех, че така ще реагира и не му обърнах внимание. Все пак той не ме попита аз дали съм гладна, дали съм изморена. Важното беше, че за пред приятелите му аз съм добрата и послушна съпруга. Идеална за него – прислужница и чистачка. След час и половина се върна, очевидно беше хапнал добре.
Надявах се да е взел нещо за мен, но всичко, което донесе беше няколко бири – да си има за вечерта. Погледна ме и учудено ме попита дали му се сърдя. Изгледах го и се замислих дали това беше мъжът на мечтите ми, за когото се ожених преди 4 години. Та какво да се сърдя – той просто не мислеше за мен. Имаше ме за даденост. За човек, който да прави любов, да му слага яденето и да чисти къщата. Реших да му дам последен шанс. След като му казах тези неща го посъветвах утре да е намерил домашна помощница. След което отидох да спя при майка ми. Надявах се, че това ще го отрезви.
Но съм грешала, при това дълбоко. Когато се върнах в нашия семеен дом, него го нямаше. Прибра се чак в 24.00ч. порядъчно пил. Наговори ми страхотни глупости, като ми каза, че съм егоистка и мисля само за себе си. Заплаши ме, че ще се изнесе още утре, ако продължавам така. Не можах да дочакам края на неговата „истерия“. През нощта се измъкнах, взех си най-необходимото и се изнесох. Заживях при майка ми. Той ме търсеше, искаше да му дам втори шанс, но аз не бях готова на това. Все още се чудя как съм живяла с него.
Подадох молба за развод и ми олекна на душата. Очевидно нещата между нас не вървяха и нямаше да се оправят. Знам, че в моето положение има хиляди жени и им съчувствам. Но ги съветвам: бъдете смели и не се унижавайте. Живейте си живота, особено ако нямате деца.
