Шефката ми въртеше номера с цел да напусна. Така започва тази история. Аз съм на 34 години и постоянно търсех работа по моята специалност. След няколко смени на работи, които не отговаряха на квалификацията ми, най-после попаднах на точното място. Сбъдна ми се желанието да работя това, за което съм учила. Постъпих в средно голяма фирма с няколко отдела. Застраховането ми беше страст и хоби, затова вършех своята работа безупречно. Спазвах всички срокове, бях точна и организирана. В нашият отдел се разбирах добре с останалите, а те видяха и се убедиха, че могат да разчитат на мен. С това моят разказ може да завърши, ако не беше смяната на нашата шефка на отдел. Старата шефка беше толерантна и възпитана. Но й предложиха още по-добра работа в друга фирма и тя трябваше да напусне. Изпълнителният директор на фирмата буквално доведе неговата първа братовчедка, за да ни стане шеф.
И нещата тръгнаха наопаки още от първия ден. Петя – новата ни шефка, беше точно противоположното на старата. Държеше се грубо и невъзпитано, не уважаваше труда на колегите, започна да върти страшни интриги в отдела и за кратко време успя да скара няколко човека. А на нея й правеше удоволствие да го прави. От работата си нищо не разбираше и разчиташе другите да я вършат. В началото аз нямах много допир с нея. Стоях си мирно и тихо и си вършех задачите. Докато тя сама не поиска да се види с мен. Дочула, че съм най-примерната и реши да ми възложи няколко нови проекта, освен другата работа, която имах. Нямаше как да откажа и поех задачите. Работата се увеличи и се наложи да работя извънработно време плюс събота и неделя. Не можех да смогна сама с всичко. Казах й го, а тя ехидно ми се изсмя и ме заплаши, че ако не предам нещата в срок ще ме глоби от заплатата. Недоспала и уморена, аз се справих. Очаквах поне едно благодаря, не говорим за някакъв паричен бонус.
Вместо това, тя започна да ми се кара как съм правела всичко в последния момент, как съм се оплаквала с много работа… След което обаче ми даде нови проекти. Тук вече й казах, че няма да се справя сама и да ми даде някой колега за помощ. А тя ми отговори, че щом не се справям, вратата е отворена да си ходя! Нямаше на кого да се оплача, заради роднинската й връзка с изпълнителния директор. Стиснах зъби и направих проектите. Костваше ми страшно много време, работа по нощите и в почивните дни. Когато предадох проектите, тя започна да ги чете и изведнъж се заяде за някаква изпусната запетая. Каза, че съм била неграмотна и да си оправя проектите. Тук чашата преля. Първо, защото запетаята нямаше общо със самия проект и второ, защото всъщност на това място по правило не трябваше да я има. Т.е. тя просто искаше да се заяжда с мен. Взех си нещата и отидох при изпълнителния директор с молба за напускане. В този момент нахлу братовчедка му и започна да ме плюе.
Каква съм лигла, как само се оплаквам и не си върша работата. Ясно, приготвих се от тежка критика и от двамата. Но за моя огромна изненада, главният шеф помоли братовчедка си да напусне стаята. Останахме само двамата. Той ме погледна и ми каза: „Ани, искаш ли да поемеш отдела?“ Аз онемях от изненада, защото не очаквах такъв ход. Запелтечих: „Ама нали сте роднини, защо аз?“. А той ме погледна и каза, че аз съм най-умната във фирмата и държи да застана на мястото на братовчедка му. Той я бил предупредил да не си разпростира гадния характер във фирмата, но тя не го послушала. Реших да се възползвам и приех предложението. Няма да описвам какви нецензурни думи отнесох от нея, когато си събираше нещата. Беше заплашила и директора със съд, а с мен щяла лично да се разправя. Аз само се усмихнах, защото знаех, че го прави от отчаяние. И така, тя си тръгна и повече не я видях, а аз направих един от най-силните отдели във фирмата досега. Изводът от тази история: хора, не падайте по гръб и не се оставяйте да ви мачкат.
