Интернет запознанството ми не завърши добре. Като цяло Интернет-запознанствата винаги крият своите рискове. След две неуспешни връзки една моя приятелка се похвали, че е намерила последното си гадже през сайт за запознанства. Те наистина бяха щастливи заедно, затова реших и аз да се пробвам. Пуснах си обява в сайт за запознанства. Писаха ми доста хора, но едно момче прикова вниманието ми. Беше ми написало много мили неща, някои от тях в стихотворна форма. На снимката изглеждаше добре, въпреки, че се виждаше на заден план. Решихме, че след няколко дни ще се срещнем. Нямах търпение да се видя с него и страшно се вълнувах. Купих си нова рокля и се премених за моята вълнуваща среща с чаровния непознат. През времето, което се бяхме писали, той пишеше често в поетична форма и ме впечатляваше с мъдри мисли за живота. И така, дойде денят на нашата първа среща. На която той закъсня с цели 20 минути. По принцип съм точен човек и не обичам закъсненията. Но в случая нямаше как да му се разсърдя, защото все още не го познавах.
Когато го видях ми се стори леко отнесен. Протегна ръка и се здрависа с мен. Отидохме в едно заведение, като вървяхме мълчаливо. Направи ми впечатление, че се е облякъл доста неглижирано, все едно си е вкъщи. Седнахме и известно време мълчахме. Той си гледаше телефона и очакваше аз да поведа разговора. Направих го с неохота, но нищо не беше както трябва. Дори се зачудих дали не съм си писала с някой друг. Помолих го да ми говори поетично така, както си бяхме писали. Споменах му, чу този стил много ми харесва. След известна пауза той започна да изрича същите неща, които ми беше писал. Ама не ме гледаше в очите, а в телефона си. Стана ми доста странно тази негова проява, но отново си замълчах. По едно време той стана и отиде до тоалетната. Остави си телефона на стола и аз надникнах, за да видя какво толкова гледа в него.
И ужас – видях извадени цитати от Интернет, които той ми беше рецитирал досега. Явно същите ми беше пробутал и на мен, докато си чатехме. Не изчаках да се върне. Оставих пари за сметката и напуснах заведението бясна. Обадих се на моята приятелка и й разказах всичко. На нея и стана доста кофти, че ми е дала такъв съвет. Решихме да излезем двете вечерта да изпием по едно питие и да се утешим. В заведението попаднахме до маса с две симпатични момчета. Едното не спираше да ме гледа. Ние го забелязахме и приятелката ми нарочно стана, за да отиде до тоалетната. Тогава момчета се приближи и поиска телефонът ми. Направи го културно и възпитано. На другия ден ми се обади и ме покани на среща. Така започна моята връзка с Йоан, която продължава и до ден днешен. В крайна сметка Интернет провалът ми не е бил напразен, защото благодарение на него срещнах голямата си любов. Сега сме влюбени и щастливи. Затова, никога не се отчайвайте, птичето ще кацне и на вашето рамо.
