Емигрирала българка предпочита да си стои в Испания. Въпреки, че тя има прилична работа у нас, пред 5 години напуска страната ни, заедно с цялото си семейство. От маркетинг в рекламна агенция, тя започва да чисти хотели и къщи. Приятелите й недоумяват защо е зарязала такава хубава работа в България а тя просто отговаря: „Не е заради парите, а заради отношението на българите“. Тя не може да търпи постоянният стрес навсякъде. Негативизмът я е задушавал, корупцията я е дразнила. Всеки ден в градския транспорт тя се е дразнила на невъзпитани и невежливи хора. Отделно постоянните политически и футболни пристрастия около нея започват да й омръзват. Така тя предлага на съпруга и детето да си вдигнат чукалата и да отпрашат към слънчева Испания.

И успява да ги убеди, че това е правилното решение. Днес тя не съжалява за нищо. Успява да си направи своя фирма за почистване, мъжът й става учител по тенис, а детето се чувства страхотно в новото си училище. Езикът го научават лесно и бързо, защото не е труден. Живеят щастливо и въпреки кризите те се справят с живота. Споделят, че не им липсва България, защото тук хората са озлобели и всеки гледа да прецака другия. Докато в Испания хората гледат повече да си помагат. Разбира се и тук има хора, които не са любезни или не ги харесват, но това са единични случаи. Никой не се интересува от теб какво правиш, никой не ти гледа в паничката, никой не ти завижда. Затова на българското емигрирало семейство не им се връща в нашата мила татковина. Омръзнало им е от злоба навсякъде окол тях- в училището на детето, в работата им, по пътищата, по новините…

И за съжаление те не са единствените, които мислят по този начин. Затова е важно да се замислим, когато някой попадне в беда да не му се присмиваме, а да му подадем ръка. Да спрем да си правим мръсно, а да измислим начин всички да сме доволни и щастливи. Иначе ще е твърде късно и ако не ние, а нашите деца ще заминат далеч от красивата природа на България.