На жените им е по-студено, отколкото на мъжете. С зараждането на първите животински видове на Земята започват еволюционни промени в присъщите за дадения вид телесните системи, продължило много милиони години. Тук на преден план излиза термоегулационната система, чието еволюиране е било обусловено, за да нагажда организмите към резките климатични вариации, дължащи се на промените в наклона на Земната ос при орбиталното движение на планетата около Слънцето, при което да се обезпечи трайно необходимата топлинна енергия, необходима за нормално функциониране на взаимосвързаните телесни системи. Разбира се, това се отнася и за човешкия род – Хомо Сапиенс, чиято терморегулационна система, по силата на обстоятелствата, се е оказала недостатъчно ефективна, за да разпределя постъпващата в организма топлинна енергия към останалите части на тялото. Действително, първите хора доказано са се появили и еволюирали в горещите зони, намиращи се около екватора в днешна Африка, което е нагодило организма им да издържа на високи температури. С бързото увеличаване на числеността на хората обаче, е намалявала възможността да си набавят достатъчно храна, която да захранва енергийно телата им.
Започва миграция към по-студени места, на което терморегулационната система не може да отговори адекватно и оцеляването на човешкия род се оказва под въпрос. За щастие, хората се научават да палят огън и обличайки се с кожи на убити от тях животни се крият на топло в пещери. С вековете, кожите се заменят с топли дрехи, пещерите – със сгради, а изкуствените топлинни източници се множат. По този начин обаче, се спира еволюционното развитие на терморегулационната система на човека и днес, както и преди хилядолетия, тя не е в състояние да осигури нормално функциониране на организма при резки температурни аномалии в посока към отрицателните температури. Така, ако нормалната температура на тялото (около 37ºС) се понижи само с 2ºС, настъпва състояние на хипотермия, което е с летален изход, ако телесната температура спадне още (5 – 6)ºС.
При това, най-чувствителни се оказват вътрешните органи и свързаните с тях телесни системи, които, лишени от топлинна енергия, просто спират да функционират. И все пак, терморегулационната система отреагира, за да предпази организма при студено време, като преразпределя оставащата в тялото топлина, съхранявайки я във вътрешните органи, за сметка на крайниците; те се оказват далеч по-издръжливи, въпреки че разположените по повърхността им нервни окончания създават усещането за „замръзване“ на краката или/и ръцете, дори при температури малко под нулата. Разбира се, това усещане е различно в зависимост от генетично обоснованите особености на организма, възрастта, заболяванията и – в най-голяма степен – от пола! Естествено, с напредването на възрастта, неизбежно започва „износване“ на всички физиологични системи в организма, като нарастването на усещането за студ е подчертано изразено в периферните части на тялото, поради все по-неефективното им кръвснабдяване – резултат от задълбочаващи се проблеми в сърдечно-съдовата система /отслабване на сърдечния мускул, структурни промени в кръвоносещите съдове/.
От друга страна, добре похапналите и евентуално леко попийнали си хора, в приятна компания или с семейна среда пред телевизора, не усещат студа навън така остро както онези, които по някаква причина са възприели нискокалорични диети (или просто попадат в категорията на „недохранените“ такива). Също така, тези, които са имали здрав сън на „топло“, ще се усещат далеч по-добре, когато излязат навън при минусови температури от недоспалите си събратя, прекарали тревожна нощ, зъзнейки под завивките в недостатъчно отоплена спалня…
И все пак при равни други условия, на представителките на „нежния“ пол им е значително по-студено отколкото на мъжете. Това проличава особено ясно при младите хора и тези доближаващи „средна“ възраст. Причината е в биологичните особености на женския и мъжкия организъм, и преди всичко – на разликите при функционирането на ендокринната система за двата пола, по-точно, в специфичния за мъжете и жените хормонален баланс. Така, при жените в репродуктивна възраст, телесната им температура се променя до 1ºС в зависимост от това, дали овулационният им цикъл е в началото или току що е завършил.
В първият случай, обикновено се наблюдава спад до около 36ºС, поради интензивно отделяне на т.нар. „студен“ хормон – естроген (който намалява притока на кръв към крайниците на тялото), докато след завършването на цикъла господства „топлия“ хормон – прогестерон. Ето защо, по време на овулация жените често пъти имат чувството че мръзнат дори при относително нормални температури от около (15 – 18)ºС.
На жените им е по-студено, отколкото на мъжете и заради по-бавния метаболизъм и по-високото съдържание на мазнини спрямо мускулна маса, отколкото е при мъжете. Именно благодарение за по-бавния си метаболизъм, жените са по-склонни да трупат излишни мазнини в тялото си (и съответно да отслабват забележимо по-бавно от партньорите си!), която комбинация от два фактора резултира в завишеното им усещане за студ.
Различно е положението при мъжете, където високите нива на хормона тестостерон определя техния по-бърз метаболизъм съпоставено с този при жените, в резултат на което при мъжете, по правило, се наблюдава по-ниско съотношение между мазнини и мускулна маса съпоставено с това при жените, тъй като изгарянето на ненужните телесни мазнини е по-ефективно при силния пол и доминиращата при тях мускулна маса става определящ фактор да се минимизира при тях усещането за студ.
