Запознах се във влак с мъж, който плени сърцето ми. Преди 30 години, когато бях на 32 години се запознах с мъж, който много ми хареса. Той беше на моята възраст, говореше ерудирано и интелигентно. Тогава нямаше мобилни телефони и хората доста често не стигаха до среща, поради факта, че трудно се намираха. Единствената връзка беше домашният телефон. Пътувах за от София за Велико Търново, за да отида при баба си. В купето нямаше много хора, но беше задушно. Тогава реших да изпуша една цигара на прозореца в коридора на влака. Влакът беше спрял на червен светофар, защото изчакваше да мине насрещния влак. Подръпнах сладко дима от цигарата и вдъхнах от въздуха навън. Тогава забелязах, че на съседния прозорец стои мъж и също като мен пуши цигара. Видях, че димът от мен отива право в лицето му. Тогава влязох вътре и му се извиних. Казах му, че сигурно не е приятно някой да ти пуши в лицето, въпреки, че и той е пушач. А той се засмя и ми каза, че на такава жена като мен това даже му е приятно. Не знам защо, но се изчервих от този комплимент.
И така се заговорихме и запознахме. Мъжът отиваше да снима някакъв филм в Горна Оряховица. Беше сценарист на филма. Изглеждаше много умен и разговорът ни веднага тръгна. Аз също бях начетена, четях много книги и имаше какво да си кажем. Влакът тръгна, а ние продължихме да си лафим в коридора. Мъжът ме привлече силно и ние дори осъзнахме, че по едно време си държим ръцете. За съжаление наближаваха нашите гари и трябваше да се разделим. Аз имах домашен телефон и му го дадох, като му казах, че не е лошо някой път да продължим нашия хубав разговор. Той обеща да ми звънне и да излезем. Целуна ме по бузата за сбогом и така се разделихме. От тогава не съм преставал да мисля за него. Очаквах, че ще звънне по телефона и ще се видим. Уви, това не се случи. Така и не се видяхме повече. През това време аз си намерих мъж, създадохме семейство, отгледахме деца. За сценариста не бях чул нищо. Не знаех къде е, не знаех защо не ми се е обадил. Така от тази случка изминаха цели 30 години.
Един ден аз реших да изляза на разходка до центъра. Влязох да изпия едно кафе на място, в което никога не бях влизала. Преди две години се бяхме разделили с мъжът ми, защото постоянно се карахме и се бяхме превърнали в съквартиранти. Любовта му към мен си беше отишла и той редовно ме мамеше и изневеряваше. Предпочитах да съм сама дори на стари години. Децата ми вече бяха големи, скоро щях да имам внуци. И така, седнах на масата и към мен усетих, че се приближава някой. Погледнах нагоре и го видях! Това беше той – мъжът от влака. ЗА мое учудване не се беше променил кой знае колко. Имаше същата чаровна усмивка и галещ глас. Попита ме дали е свободно при мен – явно ме беше познал! Може би не бях толкова остаряла, колкото си мислех.
Започнахме трескаво да си говорим. Когато установихме причината, поради която не ми се е обадил, щях да умра от яд! Бях сгрешила едната цифра на телефона. Той опитал доста комбинации, но все му давало грешен номер. Помислил си, че нарочно съм го сгрешила…Доста нелепо…Разпитах го за неговото семейство и кариера. Той заминал половин година след нашето запознанство и над 28 години бил в чужбина. Разведен, с едно дете, жена му била чужденка, но накрая въобще не се разбирали. Хванах му ръката и му казах, че съм била лудо влюбена и привлечена от него доста дълго време. Той ми каза, че е изпитвал същите чувства и се е побъркал затова, че не е могъл да ме открия. След тази среща започнахме да излизаме всеки ден. Преместих се да живея при него. Дъщерите ми се чудеха как може на тези години да изпитвам такива чувства. Но аз им обясних, че това е старо мое увлечение, което винаги е щяло да прерасне в любов. Сега сме щастливи и сме заедно, като благодарим на съдбата, че ни срещна отново.
