Върнах се в България заради любимия си, а той ме предаде. Така започва историята ми. Заминах за чужбина, защото ми предложиха хубава работа. Оставих приятеля си в България, като обещах, че след време ще се върна и ще се оженим. Нямаше как да откажа работата, защото щяха да ми дадат доста добри пари. А тук взимах 10 пъти по-малко. Беше ми мъчно за всичко и всички, но кариерата ми беше цел номер едно. А може би това ми беше грешката – жертвах любовта заради кариерата си. Стилиян прие много тежко решението ми, но ме увери, че ще ме чака, колкото и време да му е необходимо за това. Аз му се доверих и му казах, че ще държим видео връзка всеки ден. Увлечена в работа и проучване на новото място в Холандия, аз почти нямах време за нищо. Едвам успявах да се чуя със Стилиян за 10 минути и веднага заспивах, смазана от работа.
Но си казах, че трябва да издържа. Постепенно започнах да имам повече време и свикнах. Липсваше ми любимият, приятелите, близките. Но успявах да държа видео връзка с всички и някак си се пренесох в един постоянен виртуален свят. Напреднах в работата и започнах да се издигам. И дойде този ден, в който научих, че вече мога да работя дистанционно от всяка точка на земното кълбо. Следователно можех да се върна спокойно в България и да си харча хубавата заплата там. Толкова бях щастлива, че направо нямах търпение да кажа новината първо на Стили. Обадих му се веднага, но той не вдигна. Помислих си, че е зает и в това време звъннах на познати и приятелки. Улисана, аз не усетих как са минали няколко часа, но Стилиян не ми е върнал обаждането. Писах му да ми звънне, че имам да му казвам нещо важно. Между другото, напоследък усещах, че Стилиян не е същият човек и че като че ли се чуваме доста по-рядко.
Оправдаваше се, че и той бил много зает. Реших, че няма да го тормозя, а направо ще го изненадам утре като пристигна. Той така и не ми се обади, може би не беше видял, че съм го търсила. Не ме потърси и на сутринта. Доста бях учудена от това и леко се притесних да не би да се е случило нещо. В самолета се упреквах, че не съм му писала поне едно съобщение. Полетът ми беше ранен и аз кацнах рано сутринта на летището. Взех такси и се отправих към жилището, където живееше Стилиян. Реших, че ще го изненадам още преди работа. Когато се приближих, нещо не беше както трябва. Имаше чужда кола , която беше запушила гаража му. Аз натиснах дръжката на вратата и тя беше отворена. Страшно се изплаших, но когато влязох вътре веднага разбрах какво се е случило.
Стилиян лежеше полугол, прегърнал някакво младо момиче. Когато щракнах с вратата, те уплашени ме погледнаха. Момичето скочи като ужилено, а Стилиян се загърна и ме погледна изненадано. Попита ме какво правя тук. Как можа да ме пита такова нещо! Поне да беше измислил нещо друго. Нищо не казах, заплаках и побързах да се изнеса. Взех си отпуска за една седмица и заминах на планина. Стилиян се опитваше няколко пъти да говори с мен, но аз го режех – то имаше защо. Реших, че повече няма да се занимавам с него и изтрих всички телефони и контакти. В момента имам няколко приятели, които ме подкрепят. Благодарение на тях аз продължавам да се издигам в работата. Но дали от това пострада любовният ми живот, или Стилиян рано или късно е щял да ме предаде…Важното е, че гледам напред и забравих за него. Защото животът е твърде кратък, за да го прекарвам в отчаяние. Пък и аз нямам никаква вина за това, че са ми изневерили по този гаден начин.
