Съпругата ми страни от мен! Забелязах, че жена ми започва да прави неща, за които не знам. Един ден закъсня от работа и на въпроса къде е била, тя промърмори, че е пила чаша вино с колежки. След една седмица отново закъсня, като този път ми обясни, че се е видял с една приятелка, с която не са се виждали дълго време. И така, започнаха проблемите. Усещах, че жена ми се отчуждава от мен. Може би бях станал до известна степен скучен. Имахме си едно дете, като аз винаги намирах време да си играя с него. Бях подреден мъж, грижовен и точен. Но жена ми спря да оценява тези мои качества. Или може би ги оценяваше, но имаше нещо друго. Нещо, което аз тепърва предстоеше да разбера. И така, тя ми поднесе новината, че другия уикенд ще се наложи да гледам детето, защото тя отивала на тийм билдинг с колеги. Щяла да отсъства две вечери.

Разбира се, аз не се усъмних за миг в думите й, но не ми стана много приятно, че няма да сме двамата. След като отмина този уикенд, тя се върна някак си още по-студена. Попитах я как е изкарала, а тя каза само „много добре“. Каза, че не й се разказва с подробности. Споделих всичко това с един добър приятел и той веднага ми каза, че тя си има някой друг. Останах като ударен с мокър парцал. Не можеше да е истина. Все пак ние бяхме от 8 години заедно, като си бяхме обещали ако почувстваме някаква несигурност да си го кажем. Вечерта реших да говоря с нея. Изчаках я да се прибере и я попитах директно дали си има друг мъж. Тя ме погледна изненадано, но отрече. Каза ми, че просто има нужда от повече разнообразие и може би затова малко сме се отчуждили. Ама аз не исках да съм отчужден от нея в крайна сметка! Реших, че нещо ме послъгва. Затова наех детектив да я проследи какви ги върши.

Първите дни не се случи нищо особено. Тя се прибираше след работа. Бях готов да прекратя разследването, когато получих обаждане от детектива по обяд. Каза ми, че жена ми е отишла в някаква кооперация през обедната почивка. Проследил я е и на кой етаж се е качила. Даде ми адреса и на другия ден отидох право пред вратата. Реших да звънна на звънеца. Отвори ми младо момиче и ме погледна въпросително. Попитах го дали познава жена ми и че знам, че тя ходи при нея. Тя кимна и ме покани да вляза. Вътре имаше няколко човека. Личеше си, че са нещо като общност. Подадоха ми една листовка, за да се запозная с дейността им. Оказа се, че са някакво сдружение, което има за цел да помага на хора, изпаднали в депресия. Как можах да си въобразя, че съпругата ми ме мами! Оказа се, че аз й действам депресиращо и потискащо. След като се прибрах, говорихме надълго за поведението ми.

Тя ми каза, че й е омръзнала моята точност и прецизност във всичко. Искала да съм по-спонтанен. Всичко било монотонно, имала нужда от разнообразие. Тогава й обещах, че ще се променя и отново всичко ще бъде както преди. От този случай минаха две години. Нещата отново тръгнаха нагоре. Аз спрях да се престаравам и правя нещата, които обичам. А тя успя да ме преоткрие, като ми има повече доверие.