Открих любовта в България след дълго лутане в чужбина. И аз както много други български жени реших да пробвам късмета си в чужбина. Преди 10 години заминах за Белгия, където си намерих страхотна работа, голяма квартира и се чувствах много добре. Не след дълго се запознах със симпатичен белгиец, с който заформихме авантюра. Тук може би моята история трябваше да завърши от типа: и те се ожениха и заживяха щастливо. Но съдбата не е винаги това, което всички очакват. Рони – така се казваше мъжът ми, се държеше понякога много странно. Когато бяхме сами – всичко беше наред. Но понякога се случваше да сме в компания от други хора – мъже и жени и той се променяше. Ставаше заядлив, правеше се, че не е с мен и се държеше дори грубо на моменти. Не можех да си обясня защо го прави. Реших, че е време да поговоря с него. Може би беше много ревнив и не го показваше.
И така, седнахме с чаша вино на дивана и директно го запитах защо се държи така, когато сме повече хора. Той ме погледна опулено и каза, че сигурно си въобразявам и че той си е такъв, малко по-особен от другите. Но със сигурност не ме ревнува. Реших да изпробвам дали това е така. Имах една приятелка и му казах, че ще обиколим малко заведенията в Брюксел, а той каза, че няма нищо против. Когато се прибрах, той си гледаше филм и ме чакаше. Не изглеждаше да е ядосан, напротив – попита ме дали съм си прекарала добре. Явно наистина не беше ревнив, защото всичко между нас беше наред. Но неговото странно поведение продължаваше, когато се събирахме повечко хора. Това започва леко да ме напряга и реших да разнищя случая докрай. Помолих един колега да провери как прекарва обедите си и с кого излиза.
Исках да знам дали Рони не прави нещо зад гърба ми. Но не очаквах да чуя това, което ми каза колегата. След като го проследи, той ми писа, че трябва спешно да се видим. Гласът му беше леко тревожен, а аз усетих, че нещо не е наред. Когато седнахме с колегата в кафенето, той не знаеше откъде да започне. Аз му казах да дава направо, че така се напрягам още повече. Тогава той каза, че засякъл Рони в компанията на двама мъже. Отначало всичко си било наред – те обядвали и се смеели. Но след това видял как единият мъж прегръща Рони, а другият го гали по главата. След това станали и се отправили към един хотел. Бавили се 3 часа и после излезли поотделно – доволни и щастливи.
Аз стоях и мигах на парцали. Не можех да повярвам, че мъжът ми си пада и по мъже, а и че е бил не с един, а с двама! Щом се прибра, аз го почнах от вратата. Питах го дали е обратен, а той се изненада и обърна главата си настрани. Казах му веднага да си признае, защото аз повече няма да го търпя. Той кимна и ми каза, че ме обича, но го привличат и мъже. Толкова ми стана гнусно, изгоних го и си смених квартирата.
Преместих се на нов адрес – исках да започна отначало. Рони ми звънеше, но аз го блокирах и го изтрих от съзнанието си. Няколко месеца по-късно се запознах с французин. Той нямаше нищо общо с Рони. Беше галантен и внимателен. Доверих се на интуицията и тръгнах с него. Но и тук нещата се объркаха. Оказа се, че той си има бивша жена, която го тормози. Щом разбра, че той си има приятелка, започна да ни тормози и злепоставя навсякъде. Беше кошмарно, а той постоянно ми се извиняваше. Но не смееше да й каже нищо, защото тя му оставила апартамент, в който да живее.
Разбира се нашата връзка не просъществува дълго и ние са разделихме. След него имах още няколко неуспешни авантюри и накрая просто си казах, че няма да се захващам с никого на сериозно. Времето минаваше, а мен все повече ме влечеше да се завърна в България. И ето – дойде дългоочакваният ден. Предложиха ми дистанционна работа, която можех да върша от София. Събрах си багажа и се завърнах в родината си. Намерих си китно офисче, което делях с двама мои колеги. С единия станахме страхотен екип и много добри приятели. Споделяхме си всичко, обядвахме заедно.
Един ден той ме покани на вечеря. Там аз разбрах, че той е лудо влюбен в мен още от първия ден, в който ме е видял. Аз също много обичах да съм с него, но определено не знаех за чувствата му. Той каза, че не иска да прибързваме и ще ме чака, когато съм готова да отвърна на чувствата му. След няколко месеца осъзнах, че той е човекът за мен. В момента сме сгодени и скоро ще се оженим. След толкова лутания в живота най-после открих сродната си душа, при това в България. Засега не мисля да мърдам от тук. Пък никога не е ясно накъде ще ни завее вятърът в бъдеще.
