Рестартирам своя живот. Гледам замислено шума на морето и си мисля за живота. Живота, който съм си избрала да живея. Или който са ми наложили да живея. Спомних си за свободата, тогава, когато можех сама да избирам какво да правя. Когато хората около мен ме ценяха и уважаваха защото бях естествена, бях това, което исках да бъда. Но някак си осъзнах, че съм забравила да вярвам в това и скуката и битовизмите са превзели моето всекидневие. Всекидневие, от които няма измъкване. Или може би всъщност има? След 10 години скучен и монотонен живот внезапно се случи нещо, които ме върна в предишните дни. Дните на свобода, независимост и лично щастие. Реших, че не трябва да изпускам момента. Че е време да сложа край на някои неща. Отново да повярвам в себе си. Животът ми е един и трябва да го живея.
Най-трудното нещо за мен всъщност се оказа моментът, в който да осъзная, че трябва да си тръгна. Но да си тръгна с гордо изправена глава и да започна нещо ново. Просто ми трябваше време да осъзная, че тази битка, която съм се опитвала да водя в последните 10 години не си е струвала. Реших да не слушам повече чуждото мнение, а да се вслушвам в сърцето си. Реших, че някои пътища водят в задънена улица. Реших, че е време да вярвам повече в себе си и собствените си възможности. Реших, че е време да променя живота си към по-добро. Знаех, че доста хора няма да приемат това мое решение, но рискът си заслужаваше. Избрах свободата пред задълженията и съветите на други хора. Избрах независимостта. Някак си ми олекна, вече не се задушавах.
Пронизващата болка на нервния ми стомах изведнъж отшумя. Започнах да живея леко и без планове за близко или далечно бъдеще. Станах егоист, но спечелих спокойствие и свобода. Скучното всекидневие отстъпи място на нов порив и нови идеи. Успях да рестартирам живота си напук на всички. Сега се чувствам напълно преродена и готова да се гмурна с нови сили в живота. Вътрешният ми глас ме води напред.
Продължавам да гледам морето и вече знам, че мога да бъде себе си. Отново съм силната жена отпреди 10 години, преживяла доста разочарования и унижения. От днес гледам само напред и спирам да се обръщам назад.
