Безпричинната ревност е лошо качество. Така стана и в моя случай. Запознах се с Петър на една почивка. Съвсем наскоро се бях разделила с дълга и отегчителна връзка. Имах нужда от нещо ново, нещо различно. В очите на Петър видях именно това. Само че в началото не подозирах за едно негово отрицателно качество – болезнена ревност от всичко. За съжаление в началото той умело се прикриваше и нямаше как да разбера за това. Но когато се опознахме и проблемите започнаха. Всичко започна съвсем неочаквано. Един ден след работа му писах, че ще изляза с една колежка да изпием по един коктейл и ще се видим по-късно. Той не ми върна отговор, затова реших да му звънна за всеки случай. Гласът му беше хладен, не такъв, какъвто съм свикнала да го чувам. Малко се учудих, но реших, че може би просто не е в настроение. И така, аз излязох с моята приятелка и седнахме в едно заведение. Разговорът ни вървеше страхотно, имахме да си кажем много неща. Не съм разбрала как са минали 3 часа. Чак накрая погледнах телефона си и видях колко е часът.
Освен часовника, имаше и едно съобщение. Реших, че ще го прочета после. Платихме сметката и продължихме да си говорим и навън. Тогава й казах, че Петър ме чака и че е време да си тръгвам. Бяхме изпили няколко коктейла, а настроението ми беше страхотно. Още повече, че се радвах, че ще попадна в обятията на моя любим. Побързах да се прибера колкото се може по-скоро. Когато влязох в жилището, където отскоро живеехме заедно, заварих Петър пред телевизора. Приближих се към него, а лицето му беше каменно. Вместо да ме посрещне и прегърне както винаги, той само каза: „Можеше и да не се прибираш“. Аз помислих, че се шегува. Реших, че не му е бил ден и веднага му разказах къде съм била и какво съм правила. Но Петър само промърмори, че е добре да си чета телефона понякога. Да, съобщението е било от него. Погледнах текста и се сепнах: „Ако не си дойдеш в следващият час, мисля, че трябва да се разделим“. Не можех да повярвам!
Добре, че бях уцелила този час и още ме чакаше. Поисках му обяснение защо се държи така, при положение, че му бях казала къде съм и с кого съм. Но той каза, че ще спи на дивана и да не ме занимава. Три дни ми се сърди, докато на четвъртия дойде с букет цветя и извинения. Някак си му простих, но една сигнална лампичка вече светеше в мен. Нещо не беше наред с тоя човек. И тогава дойде втората проява на ревност.
На обяд излязохме с колеги да хапнем. Повечето бяха мъже. Не знаех, че Петър се крие и ме чака пред работата. Може би е искал да ме изненада и да обядваме заедно. Но той ме беше видял в момент, в който се смеех и си говорех с двама мъже. Изведнъж изскочи пред нас и ми удари звучен шамар. Колегите гледаха случката стреснато. Петър каза, че си събира багажа и повече няма да бъде с мен. Сълзи и гняв напираха в мен. Такова унижение не бях преживявала. Казах му веднага да се маха от очите ми и че не искам да го виждам повече. Колегите ми ме подкрепиха, като казаха, че такъв човек не е за мен. И така, Петър се изнесе, ние вече не бяхме заедно.
Но след няколко дни започна да ме причаква с цветя, да ми пада на колене и да ме моли за прошка. Аз обаче бях непреклонна и му казах, че ако го видя още един път, ще извикам полиция и ще го съдя за тормоз. От тогава той вече не се мярка около мен. Но тази история ме озлоби и ме накара да не вярвам в мъжете. В момента съм сама и се чудя дали ще срещна подходящ и неревнив мъж. Случката ми нанесе непоправима рана. Заради нея ходя вече на психолог. Надявам се, че нещата ще се оправят. Дано не е само надежда.
