Предателството му ме съсипа. Направо разби живота ми. Така започва моят разказ. Любовта ми към Емил винаги е било много силна. Той също ме обичаше, поне в началото. После постепенно неговата любов явно се превърна в някакъв навик. За съжаление моите чувства към него останаха непроменени. Запознахме се още когато бях на 19 години. Той беше с 4 години по-голям от мен. Страстта ни пламна почти веднага. Имаше дни, в които бяхме неразделни. Заживяхме заедно под наем и си изкарвахме страхотно. Аз бях студентка, а той работеше в голяма ай ти компания. Доходите чу бяха много добри. Един ден той се прибра и ми призна, че му предлагат работа в чужбина. Нямало как да откаже. Ледена буца застана на сърцето ми. Но реших, че това е важно за него и че все пак той ще се върне. И така, из го изпратих на летището със сълзи на очи. Обещахме си да си пишем всеки ден и да се чуваме редовно. В началото дистанционната връзка много ми тежеше. Исках да го виждам на живо. Но той ми шепнеше хубави думи и аз бях спокойна, че един ден отново ще бъдем заедно.
Така минаха 2 години. Един хубав ден той ме зарадва, че договорът му не е продължен и се връща в България. Бях на седмото небе от радост. Тази раздяла беше дълга и мъчителна, но ето, че й дойде края. Емо се върна и ние отново се потопихме в любов и страст. Казах му, че следващия път заминавам с него, независимо къде. Той ме успокои, че засега няма да ходи никъде. Така мина една година. На следващата Емо започна да се променя. Закъсненията му от работа бяха по-чести, някак си страстта му беше отслабнала. Той го отдаваше на многото работа, с която бил затрупан. Една нощ се прибра рано сутринта. Аз го чаках до тогава. Когато влезе се учуди, че не спя. Ядоса ми се и ми се развика. Каза, че му контролирам живота. А аз просто го чаках, защото ми липсваше. От този ден Емо вече не беше същия. А след 30 дни ми съобщи, че се изнася от квартирата ни. Тогава на мен ми светна лампата, че може и да не съм единствена. Попитах го в прав текст.
А той уклончиво ми каза, че не е точно така. Нищо не ми каза, а ми съобщи, че му трябва малко време насаме. Върна се при майка си, а аз останах в квартирата. Бях разстроена, но от това състояние ме избави една моя добра приятелка. Аз я помолих един ден да проследи Емо, за да види какви ги върши. Тя се съгласи. Когато се видяхме след два дни, тя беше бледа и унила.
Аз я попитах какво й е, а тя ми каза, че Емо излизал с някакво много младо момиче. Били щастливи и се целували. Дори не се криели, а го правели на публични места. Край, това беше краят. Спрях да му звъня, въпреки, че наглецът все още ми пишеше съобщения. Не му ли стигаше младата девойка?!? Та аз да не бях стара? Реших и аз да потърся щастието си другаде. Но не можех да се отърся от мислите си за Емо. Още го обичах много. И така, един ден той цъфна пред вратата с огромен букет цветя.
Падна на колене и ме помоли за прошка. Каза ми, че всичко ще ми каже и повече няма нищо да крие. Аз глупачката, му се вързах и го приех. Той ми разказа за моментното си увлечение и че е осъзнал, че аз съм жената за него. Плакахме, прегръщахме се и правихме любов. Аз го приех обратно и му казах, че този път няма да му простя ако отново направи нещо. Така живяхме щастливи една година. Запознах го с роднините си и братовчедите. Вече всички ни знаеха като хора, които скоро може и да се оженят.
Но Емо нищо не казваше по този въпрос. Нещо в него беше странно. Хем беше с мен, хем мислите му вирееха някъде другаде. Отдадох го на това, че е програмист и сигурно хиляди кодове са му в главата. И той ми казваше точно така. Един ден решихме да си направим женски уикенд. Емо каза, че той може да се види с няколко приятели. А аз реших да замина на хотел с няколко приятелки. Все пак всеки има нужда и от лично пространство. По пътя към хотела осъзнах, че страшно много ми липсва. След първата нощувка вече не издържах. То пък едно от момичетата се разболя и тогава аз реших да я закарам до София и да изненадам моят Емо. Беше неделя и бях сигурна, че е вкъщи. Оставих момичето да се лекува и паркирах пред квартирата ни. Тихичко се промъкнах до вратата, тя пък беше отключена. Влязох вътре и изведнъж видях чуждо яке и обувки. Кръвта ми се смрази! Веднага нахлух в спалнята и ги видях!
Моята втора братовчедка в обятията на Емо. Те бяха толкова слисани от моята поява, че не смееха да мръднат. Аз им изкрещях веднага да се махат, защото ще ги накълцам на парчета. Продължавах да крещя и изхвърлях нещата на Емо едно по едно навън. Казах му, че ако до един час не се разкарал, ще викна полиция. И така, моята любовна история завърши. Не си говоря вече с братовчедка ми, а Емо не искам да го виждам. Днес Емо бил сам и тъжен. Искал да опитаме пак. Така ми каза моя приятелка, която го познава. Няма да му дам повече шансове, въпреки, че още имам чувства към него. Явно ме е лъгал през цялото време и ми е изневерявал. Но…има и такива хора.
