Брат му ме плени и нещата се объркаха. Така започва моят разказ. Бяхме страхотна двойка. Хората ни се възхищаваха, защото където и да ни видеха, бяхме винаги хванати за ръка, усмихнати и щастливи. Запознахме се случайно, на една автобусна спирка. Аз чаках автобуса, а той просто си минаваше. Без да иска, когато мина покрай мен той неволно ме закачи с лакътя си. След това ми се извини и ме попита дали имам нужда от нещо. Аз се засмях и му казах, че просто си чакам автобуса и всичко е наред. А той също се усмихна и ми предложи да го изчакаме заедно. Когато го погледнах, веднага ми допадна. Определено беше мой тип за мъж – строен, с гъста черна коса и кафяви очи. Заговорихме се и неусетно осъзнах, че изпускам вече втори автобус. Накрая времето напредна, но той взе моя телефонен номер и ми обеща, че историята ще има продължение. Така и стана. Още привечер той ми се обади и ме покани на среща – да си довършим приятния разговор.
Нямах нищо против – преди месец се бях разделила с един мъж, който се оказа, че не е за мен. Излязохме с Иван и магията се случи. След тази среща бяхме неразделни. Обичахме да се разхождаме, да излизаме с приятели, да ходим на кино и много други неща. И така, тази история може би трябва да свърши дотук и краят й да е предизвестен. От типа: те се ожениха и заживяха щастливо. Но съдбата обича да поднася изненади на хората. Така стана и при нас. Оказа се, че Иван има с две години по-малък брат. На една среща се наложи да му върне пари, взети от него назаем. Тогава за първи път ме запозна с брат си Петър. Петър приличаше на брат си, но беше още по-привлекателен. Имаше красиви зелени очи, къдрава кестенява коса и правилни черти.
Беше с една идея по-висок, с хубаво телосложение. Протегна ми ръка и ме погледна. Имаше топъл поглед, който беше доста обаятелен. Каза, че е чувал за мен от брат си само хубави неща. Неволно се изчервих и погледнах в земята. Двамата братя се уговориха да се видим по двойки другия уикенд – така научих, че Петър също си има негова приятелка. Е, то това беше нормално, все пак и той беше хубавец.
Дойде дългоочакваният уикенд и ние седнахме в едно заведение на открито. Петър беше страхотен кавалер и събеседник. Личеше си, че има богата обща култура и знае доста неща. В работата си беше първенец и хората го харесваха. Ако трябваше да сравня Иван с Петър, определено Петър беше по-начетения. Не знам защо въобще правех тези глупави сравнения! След срещата поисках от Иван да остана малко сама. Исках да се отърся някак си от преживяното и да помисля защо по дяволите харесвам брат му. Та аз бях влюбена в Иван и бях сигурна, че той е човекът за мен. Реших, че това е нещо временно. Но другия ден всичко си беше по старому. Но след няколко дни неочаквано се засякох с Петър.
Видях го в обедната почивка – ядеше сам в ресторантчето, в което понякога и аз хапвах. Той ми махна и ме покани да му правя компания. Най-добре беше може би да му откажа, но краката сами ме поведоха натам. Седнах до него и ръцете ми започнаха да се потят. Той започна да говори неща, които ми бяха страшно интересни. Следях всеки негов ерудиран жест и се възхищавах на неговото спокойствие. Реших малко да сменим темата и да го разпитам за него, за брат му и за приятелката му. Той ми намекна, че неговата връзка може би е само за пред хората и че в действителност неговата приятелка не го цени достатъчно. Странно, защото като ги видях аз си помислих същото. Обядът беше приключил, но ние някак си не можехме да се разделим – искахме постоянно да си говорим и да сме заедно. Усетихме, че се случва нещо нередно и побързахме да си тръгнем.
От този ден аз се промених. Докато бях с Иван, постоянно го сравнявах с брат му и мислех за него. Бях сигурна, че и Петър има чувства към мен. Всичко това беше плашещо. Най-лошото се случи, когато Иван ми каза, че Петър се е разделил с приятелката си. Тогава аз съвсем загубих ентусиазъм от връзката ми. Исках да слушам омайният глас на брат му, да бъда около него. Не знаех какво да направя. За мое щастие, нещата си дойдоха сами на мястото. Поредната случайна среща с Петър прерасна в признание. Когато останахме насаме, ние се награбихме като ученици. Отидохме в близкия хотел и правихме любов до откат.
Още на същия ден аз казах на Иван, че трябва да се разделим. Че съм го предала и имам друг мъж. Той не ме гледаше, а само ми каза: „брат ми е, нали?“ Учудено го погледнах и го попитах откъде знае това. А той ми каза, че е видял погледите, които си разменяме, усетил е, че губя чувствата си към него след срещата с брат му. Каза, че не може да спира щастието ми и ми пожела успех. Стана ми много мъчно и съвестно, но любовта ми към Петър беше силна. Сега сме заедно с Пепи и сме сгодени. Двамата братя не си говорят. За всичко съм виновна аз. Но се надявам в един бъдещ момент Иван да ни прости.
