Неуспешна любовна връзка беше моята участ. Запознах се с Ивайло след дълга и неуспешна любов. Предишният ми приятел постоянно ме ревнуваше от всичко, не ме пускаше да излизам с приятелки, започна да ми посяга, а самият той пиеше по баровете и закъсняваше. Търпях го доста време, докато накрая просто си събрах нещата и се изнесох в апартамента при мама. Той направи всякакви опити да ме върне, включително ме заплаши, че ще сложи край на живота си. Това още повече ме отблъсна и аз го игнорирах. Подадох жалба в полицията за тормоз и той спря да ме търси. Исках да започна на чисто. Известно време нямах никого до себе си и ми беше приятно. Започнах нова работа, запознах се с нови хора. Излизахме по заведенията, беше ми приятно да съм свободна. С мен често идваше мой колега, с когото станахме много близки. Споделяхме си всичко – и добро, и лошо.
Той също имаше неуспешна любовна връзка и се радваше като мен на свободата. Постепенно осъзнах, че сме си станали твърде близки и че не мога и един ден без него. И така неусетно осъзнахме, че сме лудо влюбени един в друг. Започнахме бурна връзка, аз се изнесох в неговия апартамент. Ходихме заедно на работа, бяхме неразделни. Обичта ни беше силна. Един ден той реши да ме запознае с майка си. Някак си старателно избягваше да говори за нея. Тя беше разведена жена, живееше сама и се справяше добре. Когато ме представи, тя подаде хладно ръка и се представи на фамилия. Стана ми странно, защото моят приятел казваше, че й бил разказвал за мен. Пък тя се държа доста сковано и студено. Така беше и на следващата среща, когато се наложи да обядваме тримата. Не можех за разбера защо се държи така с мен и не ме харесва. Аз бях мила и любезна, но не получавах същото от нея. Реших, че й трябва повече време да ме опознае. Междувременно Ивайло ми предложи да се оженим.
Бях на седмото небе! Казах на всички и направо сияех. Все пак предстоеше най-трудната част – благословията на майка му. Тя ни посрещна и когато и съобщихме новината, направо позеленя. Започна да вика на Иво, че той ще я остави заради някаква никаквица! Осъзнах, че визираше мен! Попитах я ядосано защо съм никаквица, а тя ми отвърна, че зарязвам мъжете и не съм стабилна. Чак сега осъзнах, че тя е проучила миналия ми живот и знае за предишната ми връзка. Всъщност бъдещата ми свекърва си е наела детектив, за да научи какъв е бил живота ми. Да не би случайно нейният син да не е щастлив с мен. Бях бясна, направо си тръгнах. Иво се опита да ме последва, но му казах, че в този случай е добре да остана сама. Минаха няколко дни от тогава и аз реших, че не искам да се женим. Това отношение на майка му беше да ме преследва постоянно.
И без това се бях напатила от скандали. Но този мой отказ ми докара нови проблеми – Иво каза, че не го обичам и че майка му казала, че бягам от него и се отмятам. Той започна да й вярва за всичко и спря да слуша моето мнение. Започнахме да се караме, аз дори се изнесох от апартамента му и си взех стая под наем. Все още го обичах, но майка му правеше всичко възможно да не се съберем отново. Беше ме яд, защото Ивайло беше свестен човек, но под влияние на майка му успя да съсипе нашата страхотна любов. И така, един хубав ден аз сложих точка, защото майка му ме срещна на улицата и ме заплю в лицето. Каза, че заради мен Ивайло е пропил, не спи по цели нощи и е постоянно нервен. Тогава аз й казах да си прибира синчето и да го пази за принцесата, която ще се появи един ден. От този ден повече не се видях с него. Не се интересувам какво прави, не го чувам. Остана ми болка в сърцето, но ще я преживея. След две неуспешни връзки се надявам на третия път да намеря някой, който просто ще ме обича заради това, което съм.
