Стоматоложката ми е симпатична и привлекателна жена. Зъбите ми постоянно имат кариеси и се налага да я посещавам редовно. Тя се казва Елица. Аз съм забавен мъж и имам страхотно чувство за хумор. Още при първото ми запознанство успях да разсмея зъболекарката си. Казах някаква шега, даже не помня каква беше. Тя се смя от сърце, а когато седнах на стола и продължих да ръся глупости ме помоли да спра, защото не можеше да работи нормално – ръцете и се тресяха от смях. Така след 3-тото посещение ние станахме направо приятели. Тя много обичаше да идвам при нея, защото винаги й оправях настроението. Аз пък се кефех, че тя е добра в работата си, не ме претупва и казва винаги вещата такива, каквито са. Заговорихме се за музика и установихме, че слушаме един тип песни. След това минахме на книги и филми – същата работа. Това беше нормално, защото тя беше на моята възраст и имахме сходни интереси. Тя ми обясняваше някакви забавни неща за пациентите си, а аз й разказвах луди случки в миналото покрай спортните лагери. Стигаше се дотам, че тя закъсняваше за следващия час, за да си говори с мен.
Един път тя ми предложи някой път след работа да хапнем заедно и да си поговорим. Аз бях семеен мъж с дете и програмата ми винаги беше пълна. Изненадах се на предложението й, но какво пък – реших да го приема. Тогава дори не подозирах, че Елица всъщност вече е влюбена в мен. Кой знае защо не казах на жена си, че излизам със стоматоложката си. Помислих си, че ще й се стори странно. На мен самият си ми беше някак необичайно, защото досега не бях крил нищо от гена си. И така, влязохме в едно уютно ресторантче и си поръчахме храна и вино. Започнахме веднага да си говорим за хиляди неща и да се забавляваме. Наистина много си подхождахме. Тя ми разказваше смешни моменти от миналото и в работата си, за някои капризни пациенти, а аз й разказвах как съм успял да надхитря своя шеф и други весели истории. Постепенно виното започна да ни хваща, а времето напредна. Аз платих сметката и реших, че е кавалерско да я изпратя до вкъщи.
Оказа се, че тя живее сама! Не го очаквах – мислех си, че си има мъж. Тя ми предложи да се кча да ме черпи домашна торта. Ето тук трябваше да откажа, но виното си каза думата – съгласих се и се качихме гора. Тя отключи вратата и ме покани вътре. Беше чисто и спретнато. Сипа един коняк и донесе тортата.
Казах й, че след това парче вече трябва да тръгвам, защото съпругата ми беше писала кога ще се прибирам. Тя се пошегува, че не иска да ме пуска и в този момент се приближи към мен и впи устни в моите. Страшно се стъписах, но отговорих на целувката й. След това се отдръпнах и я погледнах смаяно. Да, беше привлекателна, но тя знаеше, че съм женен мъж! Какво искаше от мен?!? Тогава тя ми призна, че е влюбена в мен още от самото начало, че иска да ме вижда по-често и че винаги аз съм в състояние да направя денят й по-добър. Виждах, че ме желае, но аз станах рязко, казах и чао и затворих вратата.
Не мигнах цяла нощ – първо, защото тръгнах да лъжа съпругата си и второ заради това неочаквано признание. На другия ден взех твърдото решение – изтрих телефона на Елица и смених стоматоложката си. Не ми беше лесно, но трябваше са го направя. След половин година я засякох, вървеше под ръка с друг мъж. Като ме видя, видях за секунда болката в очите й, след което тя обърна глава все едно не се познаваме. Но определено това, че не се поддадох на моментното изкушение беше правилното решение. Днес си спомням тази случка и не мога да проумея с какво пък толкова успях да я привлека.
