Изневярата на мъжа ми ще я помня цял живот. Всичко започна внезапно. Женени сме повече от 15 години. Имаме две прекрасни умни деца. Нашата връзка е на 20 години. Познаваме се от студентските си години. Както се казва знаем си и кътните зъби. С нищо единия не може да изненада другия. Напълно си познаваме характерите. Или поне така си мислех до онзи ден. Денят, в който видях падението на мъжът ми. Мъжът, на когото вярвах и когото обичах. Който също твърдеше, че ме обича. Явно са били само думи. Реших да се прибера по-рано от работа, защото имах да си подреждам нещата у дома. Когато отключих вратата на входа, тази на мазето леко зееше. Помислих си дали не са влезнали крадци. Слязох долу и се ослушах. Отначало не се чуваше нищо. Тамън реших да я заключа, когато долових леки стенания и пъшкане. Помислих си, че някой има нужда от помощ. Любопитството ми надделя над страха и се промъкнах натам. Тогава ги видях. През процепа на вратата на нашето мазе!
Първо бях сигурна, че има крадец, но пъшканията и стоновете веднага ме разубедиха. Приближих се тихо и не можех да повярвам. Зърнах собствения си мъж да прави любов с…чистачката от стълбите! Това не можеше да е истина. Веднага се ощипах, защото си мислех, че сънувам. Но не, те бяха там. Тогава реших да действам като кучка. Свалих си дрехите и отворих леко вратата. Те се сепнаха, когато ме видяха. А аз ги попитах: „Ще включите ли още една жена, за да е по-интересно?“ Мъжът ми се опули, след което скокна сепнато. А аз му подадох панталона с думите „Това ли търсиш, любов моя? Спокойно, не се стеснявай, аз съм те виждала гол. Но най-вероятно ще ти е за последен път!“ Грабнах дрехите си, облякох се и се качих да си събирам нещата. Бях меко казано бясна. Не защото ме е предал, не защото ме е лъгал, а защото беше паднал ниско долу. Да ми изневери с чистачката?
Аз дори не можех да разкажа тази история на никого, толкова ме беше срам. Съпругът ми влетя да ми казва, че е било грешка, че се е подвел, ама думите му някак си звучаха смешно. Поне да беше някоя от колежките му, а то…Казах му, че това е подходящата жена за него и нека бъдат щастливи заедно. Три дни ми се умилкваше и молеше по телефона, но аз се бях изнесла и бях пуснала молбата за развод. От тази случка изминаха няколко години. Давах му да гледа децата уикендите, но не често. Беше ме гнус от него. Аз си намерих нов мъж, с когото се чувствах добре.
Той поне не си лягаше с чистачките по мазетата, а ме уважаваше и обичаше. А моя бивш мъж остана самотник. Не знам как си прекарва личния живот. Може би ходи по клубовете за платена любов. А може и нищо да не прави. А и не ме интересува. Гледам просто да се отнася добре с децата ни и дотам. Но болката от онзи ден остана в мен и не може да ми мине. Надявам се някой ден да забравя случката, но явно няма да е в скоро време.
