Биологичните близнаци се срещат рядко. За мнозина раждането на близнаци е феномен. Статистиката като че ли го потвърждава – средно само малко над 1% от жените в световен мащаб раждат близнаци, въпреки че за Нигерия този процент се увеличава до над 4, което показва значителен ефект от вида на расата. Все още се счита обаче, че основна роля играят гените: за жени – сестри близначки, вероятността да родят от своя страна близнаци нараства 4 пъти. Тук трябва да се добави, че близначният ген се предава нерядко и през поколение. Това се обяснява по следния начин: при положение, че само жените могат да имат т.нар. ген за „супер-овулация“ (т.е. могат да развият повече от една яйцеклетка по време на овулация), то ако дадена жена е родила момчета – близнаци, те, от своя страна, могат да предадат гена на свои дъщери, за които е много е вероятно да се окажат впоследствие в многоплодова бременност, именно благодарение на предадения им през поколение супер-овулационен ген.
Подемът в научно-техническия прогрес през последните 2 десетилетия на миналия век и началото на настоящия (и по-специално усъвършенстването на технологията на раждане „инвитро“), предизвикаха обаче, необичаен скок в броя на многоплодови раждания именно в страните с бързо развиваща се икономика: за 15 години, в периода 2000 – 2015 година, в Обединеното кралство ражданията се увеличиха от 1 на 1.68%, в Германия – от 0.93 на 1.72%, във Франция – от 0.93 на 1.74%, а в Дания – от 0.96 дори до 2.12%! Изненадващо, на другия полюс се оказа Китай, където, въпреки несъмнения научно-технически бум в тази страна, многоплодните раждания не надвишаваха доскоро 1.1% (тук вероятно, факторът раса оказва забавящ ефект). От друга страна, съпоставено с развитите европейски държави, в САЩ нарастването на многоплодните раждания се оказа най-значимо, и достигна за същия времеви период впечатляващите 3.4%!
В тази страна обаче, се води целенасочена политика за снижаване на многоплодни раждания с ранг по-висок от втори, тъй като е установено, че при такива, макар и твърде редки случаи, нараства значително риска от възникване на настоящи и бъдещи здравословни усложнения както за родилките, така и за техните новородени бебета. Колкото до Р България, у нас относителният дял на многоплодните спрямо всички раждания е нараснал от 0.85 % на 1.68% за периода 2000 – 2015 г., т.е. около 2 пъти.
Несъмнено, коректно е да се имат предвид и други фактори, оказващи влияние върху честотата на многоплодната бременност; освен гореспоменатите три основни такива – генетична обоснованост, расова принадлежност и ниво на научно-техническия прогрес – роля играят и факторите: първо, възраст на родилките (колкото те са по-възрастни, толкова по-голяма е вероятността от многоплодна бременност); второ, жени с повече инсулиноподобен растежен фактор, които, по правило, са по-високи, имат яйчници с повишена чувствителност и са по-склонни към многоплодова бременност; трето, за жените – кърмачки или тези, които са отбили рожбата си след повече от 20 месеца, съществува почти на порядък по-голяма вероятност да заченат следващия път близнаци; четвърто, за жени, консумиращи изключително млечни продукти, вероятността да заченат близнаци е 5 пъти по-голяма съпоставено с тези, които се хранят изключително с растителни продукти, както и не използват продукти пряко или косвено получени от използването на животни.
За сведение: близнаците могат да бъдат или еднояйчни (този случай става оплождане на една яйцеклетка) или разнояйчни (тук оплодени са различни яйцеклетки). В последния случай близнаците винаги са от различен пол.
Ето и два изключително рядко срещащи се феномена: 1) Ако жената е забременяла, но организмът й продължава да овулира, то новата яйцеклетка може да бъде оплодена и от нея да се развие ембрион, от който се получава обикновено недоразвит плод. 2) Може да се случи жената да е имала полов контакт с повече от един мъж, когато е била в състояние на овулация, и два различни сперматозоиди да оплодят две различни яйцеклетки – тогава родилите се близнаци ще се окажат с различни гени.
Има множество факти, които показват недвусмислено, че между близнаците съществуват особен вид връзки; единият близнак винаги е наясно с душевното състояние на другия, независимо на какво разстояние те се намират един от друг. И това важи с особена сила при еднояйчните индивиди.
Установено е, тези особен тип връзки са заложени в майчината утроба още в ембрионалния стадии на двата фетуса. Научно е доказано, че само 3 ½ месеца след зачеването, близнаците установяват неслучаен контакт помежду, докосвайки се с глави или ръка с глава. Този физически контакт се учестява с напредването на бременността и след 4 ½ месеца продължителността му е вече 30% от текущото време, който факт би могъл да се тълкува като създаване на привързаност между фетусите.
Още по-любопитен факт е, че около половината от бебетата – близнаци в света си създават свой собствен език, на базата на звуци и думички, които запомнят, след като са ги чули едно от друго, и който език използват, за да комуникират успешно помежду си!
А как майките могат да различават близнаците, които току-що са родили? Това си е истинско предизвикателство, особено когато се отнася за еднояйчните, които изглеждат напълно идентични! Да, но пъпчетата им са различни, тъй като зарастват по различен начин след като са били прерязани – и тук генетиката е без значение. Друга съществена разлика са пръстовите им отпечатъци, които са се оформяли в майчината утроба под въздействие на различни биомеханични фактори. Но коя майка би използвала такъв метод за сравняване, след като може, например, просто да постави безопасна гривничка на крачето или ръчичката на едното бебе, което ще асоциира после с определено име.
