Загубих любовта на живота си. Отчаян съм. Направих поредица от грешки, които ми костваха голямата любов. Днес продължавам да се взирам в лицата на жените, които се разминават с мен по улицата. Търся нейното, но така и не го намирам. Защо трябваше да правя тези глупости? Защо трябваше да я наранявам по този детински начин? Така започва моята изповед. Как загубих любовта на живота си. Бях млад, когато се срещнахме. Живееше ми се лудо и никак не исках да се обвързвам още. Имах няколко приятели със сериозни връзки и ми се струваха скучни и примирени. Аз не исках да бъда като тях. Въпреки това срещнах забележително момиче. Тя можеше само с една дума да каже няколко изречения. Беше нежна и фина, определено хващаше окото на всеки мъж. Имаше нещо тъжно в изражението, нещо, което ме привлече до лудост. Исках на всяка цена да я имам, каквото и да ми струва това.
Първоначално разговорът ни не беше кой знае какво. Може би защото бях малко стегнат. Но в последствие моята упоритост даде резултат и след няколко срещи и ухажвания аз и Лиа станахме гаджета. Приятелите ми се учудиха, защото знаеха моето мнение за обвързването. Някои ми се радваха, други завиждаха, трети ме укоряваха. Но аз бях упорит и не ги слушах. Бяхме влюбени и се обичахме. Нищо друго не ме интересуваше. Приказката беше съвършена, но за съжаление приключи твърде неочаквано. На Лиа й се отвори вратичка да замине извън България. Това беше нейна мечта. Аз обаче си имах стабилен доход в България и не исках да я пусна. Тя ми предложи да заминем двамата, а аз побеснях. Започнах да я обвинявам, че не държи на мен, че не ме обича. Че иска да си хване някой чужденец. Някаква неподозирана ревност се отключи в мен. Всичко това отблъсна Лиа, която въпреки моите молби и желания замина сама в чужбина. Останах сам – гневен, влюбен и съсипан.
Не исках да я чувам, защото й бях обиден. Реших отново да тръгна с моите приятели – ергени да се забавлявам. Но Лиа не ми излизаше от главата. Така един ден взех решение да замина за чужбина и да я намеря и да я изненадам. Бяха минали 6 месеца от нашата раздяла. Хванах самолета и заминах. Знаех как се казва името на фирмата й и когато кацнах, взех такси и отидох там. Попитах за нея на рецепция и ми казаха, че в момента е в обедна почивка. Ура! Значи ще я причакам до входа! Застанах настрани и не след дълго я видях. Беше прекрасна, точно такава, каквато я бях оставил. Появих се пред нея с цвете в ръка. Тя онемя от изненада, но вместо да ми се хвърли на врата изкрещя да се махам и че ще извика полиция. Всичко това ме свали на земята. Опитах се да я дръпна за ръкава, но тя се отскубна от мен и за малко не падна. Каза да се разкарам и никога повече да не й се мяркам пред очите. Тръгнах обратно към летището. Явно бях сгафил сериозно.
По време на обратния полет мислих защо се е получило така. Та в крайна сметка ако тя ме беше обичала, сигурно е щяла да остане с мен. Реших, че за всичко е виновна тя, поръчах си едно питие и задрямах. Щом се върнах в България, продължих с ергенските запои с моите приятели. Но не можех да я забравя. Болката беше силна и изгаряща. Тя не ми даде втори шанс, може би не го заслужавах. Така отминаха 10 години. Не знаех къде е Лиа през всичкото това време. Докато не я видях в едно заведение в България. Беше с мъж и дете. Реших да се направя, че нея виждам, но тя ме видя. Щеше да е тъпо да си обърна главата. Приближих се до масата и я поздравих.
Тя си имаше семейство. Мъжът й взимаше някакви продукти за ядене. Разменихме си няколко изречения, които ще останат в главата ми цял живот. Когато ме видя тя просто каза: „Твоите грешки са повече от моите грешки. Не си мисли, че не съм те обичала. Но ти не беше готов да понесеш тази любов“.
Сега съм женен и имам деца. Но още не мога да забравя думите на Лиа. Жената, която изпуснах по нелеп начин.
