Новата колежка разби всичко. Работех в отдел маркетинг на една фирма. Бяхме малък и сплотен екип. Резултатите ни бяха доста добри и шефът го оценяваше. Аз бях мотивирана и работех с желание. С колегите се разбирахме чудесно, изготвяхме заедно планове е стратегии. Всичко вървеше чудесно до деня, в който на шефа му хрумна, че може да назначи още един човек в отдела. Някаква негова братовчедка беше останала без работа и той беше решил да ни я натресе. Дори не ни попита, а един ден просто ни я представи. Тя трябваше да работи наравно с нас и да подобри резултатите на фирмата. Поне така каза той. Тя само ни кимна и си седна на бюрото. През деня почти не си говореше с нас. Прекара го в прозвъняване на някакви стари контакти. Искаше явно да се докаже, като намери нови клиенти. Усетих, че всички в офиса вече я мразят. Аз бях ръководител на екипа и трябваше да взема някакво становище. Реших, че на другия ден ще си поговоря с новата. Казваше се Мария. Когато на другия ден дойде на работа, Мария закъсня порядъчно с 45 минути.
Влетя с кафе в стаята и седна на бюрото си. Каза ни здравейте и веднага се зарови пред социалните мрежи. Така стоя до обяд, след което стана и каза, че отива в обедна почивка. Започнах леко да се изнервям. Реших, че ще проведа своя разговор следобед. Мария направи 2 часа обедна почивка и влетя в стаята, говорейки си по телефона с някаква приятелка. Трябваше да слушаме за бивши гаджета и изневери около 30 минути. Когато Мария приключи разговора, тя започна трескаво да набира телефони и да офертира стари клиенти за реклама. Успя да убеди няколко и си уговори срещи с тях. След това си взе нещата и в 16.00 ни каза чао. Не успях да говоря с нея. Исках да я запозная с методите на работа в отдела, как планираме задачите, как си разпределяме срещите. Но кошмарът тепърва предстоеше. На другия ден разбрах, че един мой клиент влиза във фирмата на по-ниска цена през Мария.
За един ден тя ме беше подбила и отмъкнала клиентът ми. Този път не я дочаках да си изпие кафето, а започнах с рязък тон да й обяснявам, че аз ръководя екипа и не може да си позволява подобни неща. Тя вдигна рамене и ми каза, че имам право да се оплаквам на когото и от каквото искам. Тя си вършела работата и започнала да носи пари на фирмата. Всъщност тук тя беше права – със старите си контакти тя успя да ги прехвърли и без много зор да вкара нови постъпления. Бях бясна и се качих при шефа. А той вместо да ме подкрепи както винаги ми натърти съм по-кротка и че резултатите на Мария са ударно начало. Аз му казах, че след това начало ще последва нещастен край, но той ме изгони от стаята и каза да продължавам да си работя, без да го занимавам. Този ад продължаваше вече месец. Колегите се озлобиха, започнаха интриги и разговори зад гърба. Аз няколко пъти ходих при шефа, но той защитаваше братовчедка си.
И тогава се случи най-лошото. Той ме повика и ми каза, че ме понижава – ставам редовен служител, а на мое място назначава братовчедка си Мария. На другия ден подадох предизвестие за напускане. Шефът ми се изсмя и ми каза, че не ставам за нищо и че в момента фирмата имала по-високи постъпления отпреди. Аз му казах, че от днес нататък всичко ще тръгне надолу. Напуснах и си намерих работа в друга фирма, където започнах работа. Успях да се интегрирам успешно. След няколко месеца разбрах, че в бившата ми фирма почти всички напуснали заради Мария. Тя била ужасна и успяла да скара целият отдел. Назначила си нейни хора, окрала клиентите на всички. Това ми го разказа една бивша колежка, докато пиехме кафе една събота. След два месеца случайно видях и един бивш колега от старата фирма. Попитах го как вървят нещата, а той ме погледна учудено: „Не знаеш ли какво се случи? Фирмата почти фалира“.
Разпитах го за подробности, а той ми каза, че Мария работела успоредно за още някаква фирма, за да взима повече пари и прехвърляла клиенти там. А новият й екип бил толкова некадърен, че успял да загуби всичките стари сделки. Не ми стана добре, стана ми мъчно, че тогава никой не ме подкрепи. Сега ми е добре – работя си съвестно, нямам ръководна позиция, но го правя с честен труд. Чух, че Мария я съдят за някаква измама – не се учудвам за нея. Яд ме е само, че тази жена успя да съсипе моята обещаваща кариера. А може и да е било за добро – времето ще покаже.
