Предпочете майка си, вместо да прекараме живота си заедно. Това е моята история. Може би е позната на много други, но такъв е живота. Запознах се с Михаил пред 5 години през лятото, когато бях на почивка във Велинград. Аз бях самостоятелна жена, отдавна не живеех с родителите си и мечтаех да имам верен и обичащ мъж до себе си. Бях имала няколко неуспешни връзки, но с Михаил нещата започнаха добре и се задълбочиха. Той твърдеше, че ме обича, че никога няма да ме изостави и че съм единствената за него. Уви, не бях единствена. Другата жена в живота му беше майка му. Няма лошо един мъж да обича семейството си, но неговото беше малко прекалено. Още в началото той искаше да прекарва доста време с нея, казваше ми, че е зает, а всъщност ходеше при нея. Тя беше самотен родител, но въпреки това си мисля, че Михаил вече беше минал 35 години и отдавна не беше дете.
С една дума – майка му чудесно можеше да се оправя и без него. Всички тези техни срещи за сметка на нашето време започнаха постепенно да ме изнервят. Когато ми предложи брак, аз приех, защото го обичах. Помислих си, че нещата ще се променят, че ще сме си само двамата и че майка му няма да го пита всеки ден дали е спал или ял. Но вместо това, след нашия брак Мишо ми предложи да заживеем в квартира, близо до майка си. Така не се налагало да губи време в път. Категорично бях против и се скарахме жестоко. Той даже каза, че правел едва ли не компромис да не живеем аз, той и майка му в едно жилище, за да пестим от наем. Отговорих му, че искам да си имаме собствено жилище, дори да не е под наем, а да го изплащаме. Той обаче беше против да теглим кредити. И така, след множество скандали се изнесохме под наем, сравнително близо до жилището на майката на Михаил. В началото нещата вървяха добре. Мишо като че ли се беше променил и прекарваше повече време с мен. Докато един ден майка му не си навехна крака.
Леле, каква драма настана. То не бяха ходения по лекари, спане в тях, денонощни обаждания. И аз обичах родителите си, но с тях се виждахме два-три пъти в месеца. Те не искаха да ми се бъркат в семейния живот и аз им бях благодарна. А майка му на Михаил управляваше и брака ни. Тя го съветваше, командваше, изискваше…Все едно, че живеех с нея, а не с него. Един ден не издържах и му казах, че не мога да живея повече така. Той ме обвини, че винаги мисля само за себе си. За пореден път се скарахме жестоко, а Михаил си позволи даже да ме заплаши, че ще се разведе с мен ако така продължавам. След този пореден скандал изчаках Михаил да иде на работа, станах, оправих се и си събрах багажа. Изнесох се при една приятелка, която живееше заедно. На Михаил нищо не казах, само му написах в една бележка, че подавам молба за развод. След три дни ме потърси с молба за прошка.
Реших да го изслушам, но от думите му разбрах, че отново се е консултирал с майка си. Тя не искала да разруши нашия брак. Аз обаче вече не го обичах, а даже го мразех. Затова бях категорична, че искам да разваля нашия брак. Разводът ни мина доста тежко. Постоянно ме търсеше и ме обвиняваше. Беше сигурен, че си имам друг. А аз нямах никого, но не можех вече да ги търпя – и него, и майка му. След няколко месеца перипетии най-после се разделихме напълно. В момента си имам нов приятел, на когото родителите са му в чужбина. Сега поне съм спокойна, че той няма да хукне след майка си. Или поне така се надявам.
