Искам да се разделим с моя съпруг, но не знам как да му го кажа. След 15 годишен брак усещам, че любовта ни се е изчерпала и нищо не е в състояние да я върне обратно. Аз живея с него, имаме си дете, но усещам, че и за двамата брачния живот е вече по-скоро бреме, отколкото удоволствие. Сега ни се налага да работим от вкъщи и положението е направо кошмарно. Изнервени сме до краен предел, липсва ни въздух и пространство. Всеки се оплаква на другия от нещо, постоянно трябва да оправям къщата и да тичам след него и детето. На всичкото отгоре неговата работа не е свързана с ранно ставане, за разлика от моята и той е решил, че трябва да си поспи до късно, а аз да водя детето на училище преди работа. Всичко това води до проблеми и скандали, които вече трудно издържам. Наскоро започнах да се чувам с психоаналитик, за да намеря начин да преодолея това положение.

Посъветваха ме ако не съм щастлива да сложа край на нашият живот. Само че аз не смея да му поискам развод, защото мъжът ми е много избухлив в подобни ситуации. Страх ме е от неговата реакция и как ще се отрази всичко това на детето ни. Хваната съм в здрав капан, от който няма мърдане. Чувствам, че и двамата живеем в един апартамент, но сме се отчуждили и вместо мъж и жена приличаме повече на задружни съквартиранти, които си делят разноските. А чувствата съвсем се объркаха, защото наскоро се запознах през Интернет с един човек, който е коренна противоположност на съпруга ми. С него ми е приятно да общуваме, защото има богата обща култура и също като мен е чел много книги. Не мога да кажа дали имам чувства към него, но усещам, как все повече се отдалечавам от своето семейство. На мен просто не ми е интересно със собствения си мъж. Психологът ми каза, че най-вероятно затова търся чуждо внимание.

Едва ли не всичко това е от скука и отегчение. Дали някога ще изляза от този капан, от тази миша дупка? Може би е егоистично да искам да се разделим с човека, който все пак се е грижил за мен и детето ми. Дали трябва да продължа да го търпя или е време за радикална промяна? Времето ще покаже, но аз вече се уморих да чакам. Искам животът ми отново да е бурен, емоционален и интересен. Все пак не съм на 90 години! Рано ми е да си лежа и да гледам сериали пред телевизора. Ще се радвам да споделите вашето мнение и дали има жени в подобно положение на моето.