Взех си жена от село – за ужас на хората около мен – приятели и роднини. Любовта е доста странно нещо и не всеки я разбира. Аз съм мъж над 30-те, израснал в големия град, свикнал с шума и динамиката му. Имал съм многобройни връзки, но нищо по-съществено. Най-дългата от тях продължи година и половина. Бях сгоден за наперена софиянка, която вместо сърцето си слушаше съветите на родителите и приятелките си. Те постоянно се бъркаха в живота ни. Тя настояваше, че трябва да се сгодим и след това да направим пищна сватба. Но още след годежа, отношенията ни започнаха да изстиват. И причината бяха постоянните „добронамерени“ съвети към нея, а в последствие и към мен. Тя реши, че моята работа е нископлатена и ме убеди да я напусна и да си намеря нещо по-добро. Явно искаше да имам повече пари, което беше логично може би. Въпреки, че си обичах работата бях принуден да я напусна. Отидох във фирма, където ме скапваха и се връщах капнал. Нямах желание даже за любов, а приятелката ми като че ли пак не беше доволна.
Няколко пъти ми намекна, че е трябвало за толкова много работа да си поискам повече пари. Осъзнах, че и тя започва да ме контролира, както и останалите. Един ден реших да се махна съвсем сам от града. Излъгах я, че отивам командировка. Вместо това намерих едно затънтено селце, наех си сам етаж от къща и заминах за седем дни там. Първите два дни ги прекарах в сън и четене на книга. Телефонът ми беше изключен почти през цялото време. Бях казал, че не искам да ме безпокоят, докато съм в командировка. Въпреки това пак намерих купища от съобщения от годеницата ми. Отговарях им само вечер. На третия ден си бях починал и реших да се разходя из поляните на селото. Взех си книгата и намерих едно прекрасно място. Седнах под едно дърво. По едно време, усетих, че не съм. Надигнах глава и видях някакво младо момиче да бере билки и да се усмихва. Аз я поздравих и я питах какво бере. Тя ми каза, че това е риган и кантарион – ще ги суши за чай.
После ще ги продава в близкото градче. Учудих се, че има такава работа и я разпитах добре ли се печели от това. А тя се усмихна и каза, че го прави просто за удоволствие и че й харесва безгрижния живот сред природата. Усмивката й беше очарователна. Запознахме се и тя ме покани да изпием по чаша кафе в месното заведение. И така от този ден аз и Ина бяхме неразделни. Когато мина седмицата на моята „командировка“, аз обещах на Ина, че в най-скоро време ще се върна при нея.
Когато се прибрах, годеницата ме посрещна с лют скандал. Как можело да не й отговарям на съобщенията. Тя се била съветвала с хора за нашата сватба и държала да взимам по-дейно участие. Тогава я погледнах и я попитах дали ме обича. Тя ме погледна стреснато и изненадано. Не ми отговори нищо. Тогава аз й казах, че не я обичам и развалям годежа. Направих го толкова спонтанно, че тя не можа да реагира. Следващата седмица беше много тежка. Получих обвинения от нейни и мои приятели, че съм боклук и че съм предал моята любов. Тази любов, която не ми каза, че ме обича. За нея беше важно хората да са доволни, че сме заедно.
Месец след тази случка аз отново заминах за селото, за да се видя с Ина. Когато я видях, сърцето ми трепна. Тя беше нежна и красива, а усмивката й беше поразяваща. Осъзнах, че съм лудо влюбен в нея. Тя отвърна на чувствата ми. Правихме любов на поляните, в къщата, навсякъде. Ина ме запозна с майка си, тя беше сама. Баща й беше заминал за чужбина.
Майка и много ме хареса и се държа страхотно. Нямах колебания и поисках Ина да дойде с мен в големия град. Тя обеща да помисли. След седмица получих обаждане, че тя ще живее с мен и че ме обича. Когато заживяхме заедно, беше прекрасно. Но приятелите ми се отчуждиха от мен и започнаха да говорят зад гърба ми, че съм зарязал хубавата софиянка, за да доведа селско момиче. Стана ми доста болно за тяхната реакция, но в последствие реших, че който иска да ми е приятел, ще ми бъде заради това, което съм. Така няколко човека решиха отново да ми подадат ръка и дори ми се извиниха за начина, по който са се държали. Защото видяха, че аз и Ина сме щастливи и се обичаме. А скоро разбрах, че старата ми любов бързо ме е преживяла и си е намерила богат по-възрастен мъж. Ина бързо свикна с живота на града, но непрекъснато намирахме време да се върнем в селото й. Сега сме мъж и жена и сме безкрайно щастливи. Затова, мили хора, ако намерите любовта, не я пренебрегвайте заради други хора.
Калоян
