Любимият ме предаде, но може би заслужено. Аз съм една отчаяна жена. Имах страхотна любовна връзка след като завърших училище. Мечтаех за брак, семейство и деца. Но се наложи любимият ми да замине за чужбина, за да работи там. Той ме уверяваше, че съм единствена за него, че скоро ще се върне и ще сме винаги заедно. И аз вярвах и го чаках търпеливо. Така годините започнаха да летят, а той все не се връщаше. Даже го преместиха в друга държава и той рядко се връщаше в България. С нетърпение чаках кратките му ваканции, за да се насладя на любовта му. Но те ставаха все по-редки и някак си той започна да се отдалечава от мен. Самотата ме раздираше – докато другите около мен въртяха гаджета и се забавляваха, аз си мечтаех за моята неосъществена любов. Така изминаха 5 години.
Моят любим почти не се връщаше, а аз реших, че не мога цял живот да се надявам и да чакам. Набързо завъртях няколко флирта, последният от който прерасна в нещо повече. Но всичко продължи много кратко време. Все още копнеех за моят мъж, който го нямаше. Продължавахме да си пишем, но усещах, че напоследък нещата не са същите. След година той си дойде. Отдадохме се на любов и страст, не се бяхме виждали толкова отдавна. Спомних си как биеше сърцето ми за него и с какво вълнение очаквах всяка наша среща. Може би си въобразявам, но сега той не беше отдаден на мен на сто процента. Разпитваше ме какво правя, дали все още вярвам в нас. Аз го уверих, че той винаги е бил моят мъж и ще го чакам. Той отново си тръгна, а времето започна бавно да се точи.
Оказа се, че отново го местят, този път в далечен Китай и скоро не се очертава да се върне в България. Не знаех дали въобще ще го видя, камо ли да се оженим. Излязох една вечер с един бивш колега, а в последствие станахме гаджета. Чувствах се предателка от една страна, но от друга бях гневна, че моят любим е предпочел работата пред мен. Исках просто да му отмъстя. Така завъртях няколко гаджета за поредните 4 години, но никоя връзка не прерасна в нещо повече. Един ден, както си вървях по улицата, изтръпнах. Стори ми се че виждам в далечината моя любим да върви под ръка с…друга жена. Забързах натам, а сърцето ми заби ускорено. Не се бях излъгала! Това беше той! Не знаех, че се е върнал тук. Изскочих пред него и го погледнах в очите. Той се усмихна и ме представи на…неговата жена. Да! Той се беше оженил за българка, която срещнал в чужбина. Бях като ударена с мокър парцал.
Дори не ми беше казал… Прибрах се, сълзи от яд се стичаха от очите ми. Реших, че трябва да си поговорим за всичко. Обадих му се след няколко дни, той отначало не искаше да се виждаме, но след като осъзна, че може да си има проблеми с мен, накрая склони. Седнахме в едно кафене и директно го попитах защо ме е предал. А той ме погледна злобно и каза, че е дочул, че аз съм си имала няколко гаджета, докато той ме е чакал и е бил сам. Каза, че щом е разбрал, че му изневерявам си е казал, че ще ми го върне тъпкано. След това се е запознал с българката и веднага й е предложил брак. Ей така, от яд. Защото съм го била предала. Не издържах и станах от масата. Обърнах му гръб и му пожелах щастие. Когато останах сама се запитах дали е прав да ме укорява, след като не е било ясно дали въобще ще се върне отново в България.
Днес всичко е минало. Имам си съпруг и две деца. Споменът все още е болезнен, но с времето всичко ще мина. А бившата ми любов е разведен два пъти. Не му провървя в живота. Може би съдбата си знае работата, но въпреки това ми е жал за него.
