Скарахме се жестоко с най-добрата ми приятелка. А бяхме неразделни 15 години. Най-добрите приятелки. До мигът, в който се появи Иван. Една обща позната ни запозна с него. От този ден той беше част от нашата компания, с която излизахме. Иван беше симпатичен, умен и честен. Можеше да накара всеки да се отпусне с него. Знаеше как да забавлява хората. В любовта не му вървеше, защото все намираше неподходящи жени. Бяхме чули всичките негови истории. Един ден той предложи няколко човека да се качим на планина. На срещата обаче бяхме само аз и Лора – моята приятелка. И така, тръгнахме тримата. Прекарахме си страхотно – в шеги и закачки. Лора постоянно се смееше на неговите шеги и аз усетих за първи път някакво чувство на ревност. Не можех да си обясня на какво се дължи това. На другия ден потърсих Лора, за да се видим.
Исках някак си да се успокоя, че тя няма чувства към Иван. Когато я помолих да излезем, тя ми отказа под предлога, че е твърде заета. Тогава звъннах на една друга приятелка, защото не ми се седеше вкъщи. Излязохме, а когато минахме покрай едно заведение за момент ми се привидя, че виждам Иван. Върнах се леко назад и наистина беше той. Говореше с някакво момиче, което не можех да видя. Приближих се, за да го поздравя. И тогава останах с отворена уста. Момичето до него беше Лора – моята приятелка. Беше се нагласила и начервила, даже не можех да я позная. Бях прекъснала личната им среща. Смутих се, поздравих ги и им казах, че само минавам. Те също изглеждаха леко смутени. Очевидно, че между тях имаше нещо. Пак се зачудих защо по дяволите не се радвам за нея, а ми става тъпо. Оставих ги и отидохме с Таня да изпием по едно кафе. През цялото време нямах настроение.
Една седмица по-късно разбрах, че Лора и Иван са вече гаджета. Но го разбрах от трети човек. Лора избягваше да ме търси и отклоняваше моите покани за среща. Бях отчаяна, защото не исках да загубя добрата си приятелка, заради едно влюбване. А и аз самата може би изпитвах нещо към Иван, но не исках да си го призная. Не можех да си намеря място тези дни. Затова реших да действам направо. Звъннах на Иван и го помолих да се видим. Говорихме си за много неща и стигнахме и до Лора. Той ме погледна и ми каза, че не споделя чувствата, които Лора изпитвала към него. Бях доста сащисана от това. Мислех си, че при тях любовта е взаимна. Тогава го попитах коя е жената, която е на сърцето му, щом не е Лора. А той отвърна поглед и смутено ми каза: „Това си ти“. Бях като ударена с мокър парцал. Не знаех какво да кажа. Пихме още малко вино и Иван тръгна мълчаливо да ме изпраща. Ръцете ни се допряха неволно, при което той хвана моята. Тук трябваше да се дръпна рязко и да му кажа – така не става, лека вечер. Но вместо това аз стиснах своята ръка в неговата. Той не чакаше втора покана. Притисна ме до една стена и устните му се сляха с моите. Непоправимото се случи.
По-нататък няма да разказвам, защото нещата са ясни. Преспахме, а на другия ден се чувствах ужасно. Реших, че е време да говоря с Лора и да си призная всичко. Когато се видяхме, тя грееше. Каза, че се чувства много влюбена и че Иван е мъжът на моите мечти. Аз гледах в ръцете си, които се бяха изпотили от напрежение. Тогава набрах смелост, вдигнах глава и казах, че съм била с Иван миналата нощ. Лора се изсмя нервно. Помисли си, че се шегувам. Но като ме погледна втори път и видя, че съм сериозна, лицето й се изкриви от гняв, тя хвана чашата с вода и я лисна в лицето ми с думите: „Аз не съществувам повече за теб“.
На другия ден бяха скъсали с Иван. Той я беше уверявал, че е виновен за всичко и че не съм била аз в основата на това. Но Лора не искаше повече да ни вижда. А моята връзка не продължи твърде дълго, защото след случката нещата не потръгнаха както трябва. След цялата тази объркана история и до ден днешен се опитвам да се сдобря с Лора. Но тя ме игнорира и ми затваря телефона. Ще чувствам тази вина цял живот. Дано някога ми прости.
