Заможно семейство ме отгледа. Аз съм жена на 25 години, която никога не се е лишавала от нищо в живота. Израснах в заможно семейство. Майка и татко бяха бизнесмени и изкарваха страхотни пари. Имаха фабрика за женски рокли и продаваха в чужбина. В началото си спомням, че яко се гърбеха, но щом завъртяха колелото и назначиха хора, които да се грижат за целия процес. Спомням си като бях дете как ходехме все по лъскавите курорти в България и в чужбина. Стандартът на живот беше видимо по-висок от останалите. Въпреки това, аз бях нормално момиче, не бях суетна, не обичах да парадирам със своите родители. Имах няколко приятелки, на които много държах. Техните родители не бяха като нашите, работеха за доста по-малко пари. Въпреки това, аз не парадирах с моето богатство и ние се разбирахме чудесно. С течение на времето обаче, постепенно започнах да усещам завист и омраза върху мен. Когато една приятелка ми сподели, че иска да отидем заедно на море тази година и аз й казах, че ще ходя към Испания тя ми отговори, че за пореден път ще се глезя с нашите. Това беше първият удар под кръста за мен.
Стана ми обидно и мъчно, че мислят така за мен. Но когато ме записаха в частно училище, моите приятелки от детството постепенно започнаха да говорят зад гърба ми и да ме избягват. Нямаше какво да направя, пък и имах нова среда и нови съученици. За съжаление и те бяха богати като мен, но се държаха грубо, надменно и невъзпитано. Реших, че ще се съсредоточа върху ученето. Исках да стана адвокат и впрегнах всички сили. Отсвирих всички приятели и наблегнах над учебниците. Приеха ме от първия път и станах студентка по право. Родителите ми се гордееха с мен и ме хвалеха, но аз някак си не бях щастлива. Правех всичко, за да убия времето си. Осъзнах, че вместо приятели имам познати, които гледат да ме използват. Често пъти ме молеха за заеми, които почти никога не ми връщаха. Родителите ми винаги ми даваха доста пари за джобни и аз не се лишавах от нищо.
Но когато им признавах как се чувствам, баща ми казваше, че за всеки влак си има пътници и рано или късно ще си намеря добри приятели.
С мъжете положението също не беше цветущо. Започвах някаква връзка, но мъжът се дърпаше от мен, когато разбереше, че живея в охолство и имам повече възможности от него. Претърпях 3 неуспешни връзки, завършили с раздяла. И тогава, когато бях последна година право взех решението да се измъкна от всичко това и да си живея сама. Отказах всички подаяния на нашите и си намерих работа в една кантора като стажант. Парите ми стигаха за наема и живеех супер скромно. Уикенда се виждах с нашите, но упорито отказвах да ми дават пари.
Покрай работата си намерих две страхотни приятелки, на които още в началото им разказах моята история. Те ме приеха такава, каквато съм. След което се появи първият истински мъж в живота ми, с когото съм и в момента. Ние се обичаме и уважаваме. Хубавото в цялата история е, че нашите осъзнаха, че не искам да бъда разглезената щерка на богаташите и ме оставиха да си живея живота, който искам.
