Най-добрата ми приятелка ми заби нож в гърба. Така започва моят разказ. Запознахме се, когато бяхме на по десет години. Тя дойде да живее в моя квартал, в съседната кооперация. Срещнахме се на една детска площадка. Страшно си допаднахме и от този ден нататък станахме неразделни. Обичахме да си споделяме нещата от живота, имахме прекрасно детство. Чувахме се всеки ден, виждахме се редовно. Покрай нас се заформиха и други приятелства, но никое от тях не беше силно колкото нашето. Ако някоя изпаднеше в депресия, другата успяваше да я извади от това състояние. Подкрепяхме се и си помагахме. Нея я приеха да учи медицина, а аз записах педагогика. Станахме студентки, но приятелството ни продължаваше. Когато се появиха първите мъже в живота ни, ние отново не се разделихме. Аз смятах, че няма сила, която да ме раздели от нея. Такова стабилно приятелство рядко се случва. Но след 30-годишния ми рожден ден, нещата изведнъж се промениха. Катя – така се казваше моята приятелка, беше имала несполучлива любовна връзка. Постоянно се караха, събираха и разделяха. Докато накрая тя сложи точка над всичко.
А аз наскоро се бях запознала с прекрасно момче и нещата ни вървяха страхотно. Дори мечтаехме за брак и семейство. Аз, разбира се, споделях всичко на Катя и изглежда, че тя се радваше за мен. Често излизахме тримата – аз, Катя и моят приятел – Добри. Много се забавлявахме и обичахме да купонясваме до зори. Изглежда, че Катя харесваше Добри и го намираше за забавен. Което още повече ме радваше. Но постепенно, моят Добри започна леко да се променя. Усещах, че не е толкова щастлив, както преди. Помислих си, че причината е в мен и реших да положа повече усилия, за да е щастлив с мен. Реших, че трябва да прекарваме повече време заедно и да го изненадвам с нещо приятно. Но противно на моите очаквания, това го подразни още повече. Една вечер ми сподели, че го задушавам и че има нужда от повече свободно време.
Потърсих Катя, за да й кажа тези неща, но тя каза, че е много заета и не може да говорим за това. Държеше се доста странно. Започнах леко да параноясвам и да се чудя дали някой не ме е урочасал. Нямаше с кого да споделя за моите проблеми с Добри, той ме избягваше, а и Катя също. Всичко това се засили с времето. С Добри започнахме да се отдалечаваме един от друг. Той спеше при техните няколко пъти в седмицата. Искаше почивка и спокойствие. Не разбирах защо аз не му ги давах. Щом тръгнех да говорим за това, той ми обясняваше, че не му се говори за проблеми, а да си живеем живота. В любовта ставаше все по-далечен и отчужден, имах чувството, че го прави само заради мен.
И така, един хубав ден аз открих причината за всичко това. Стана съвсем случайно. Реших да отида при майка си, за да я видя. Тя живееше в друг квартал. Тръгнах да влизам във входа, но една кола, паркирана на паркинга ми се стори позната. Реших, че си въобразявам, но за всеки случай хвърлих поглед на номера й. И замръзнах – това беше колата на Добри. Какво ли правеше тук? Беше ми казал, че отива на лекции. Обадих се на мама, че ще дойда по-късно. Отидох при колата и се зачудих дали да не му звънна. Набрах номера, а той вдигна след 6-тото позвъняване. Попитах го какво прави, а той троснато ми отвърна, че е на лекция и е излязъл в коридора.
Трябвало да влиза обратно. Затвори ми. Останах с отворена уста. Нямаше как да е на лекция, като колата му беше на съвсем друго място. Реших да се разходя наоколо. В едно от кафенетата изведнъж го видях. Моят Добри! Седеше в компанията на някаква жена. Когато я видях, сърцето ми се скова от ужас. Това беше Катя, моята приятелка. Двамата бяха близо един до друг. Изчаках известно време и ги наблюдавах. Те се смееха, прегръщаха се и накрая се целунаха по…устата. Тогава бясна нахълтах в кафенето. Те стояха и ме гледаха. Нямаше какво да кажат. Катя пребледня, а Добри се опита да ми каже нещо. Но аз ги парирах. От този ден загубих и двамата – нямах вече добра приятелка и мъж до себе си. Скъсах с Добри и изтрих и блокирах Катя. След една година разбрах, че са се сгодили. Явно са ми въртели двойна игра зад гърба. От този случай станах особено недоверчива към хората. Сега си имам съпруг, но все още страдам за това предателство. Трудно ще ми мине с годините. Радостното е, че мъжът ми знае за това и постоянно се опитва да излекува травмата ми. Дано да успее.
