Общуването с нови хора понякога е доста по-трудно от очакваното. Постоянно срещаме нови хора в живота си и – независимо от това, колко близки ще станем с някой от тях (доверен приятел, дружелюбен колега, партньор в любовна „връзка“ или просто познат) – мнозинството от нас избягват да се разкриват напълно, запазвайки дистанционна сдържаност. И това е напълно нормално – не знаеш кой е пред теб, какво мисли, чувства, за какво мечтае, какви са плюсовете и минусите в характера му… Необходимо ли е обаче, да сме установили своевременно строго определени граници във взаимоотношенията си със стари познати, приятели, роднини, съседи, партньор?
Ако възприемем теорията за съществуването на енергийни нива в човешкото съзнание, го, за да запазим достатъчно високо енергийно ниво ще ни е необходимо собствено пространство, ограничавано от външни въздействия. Само така, поставяйки ясни граници, ние ще постигнем нужното самочувствие за стойностни връзки с околните.

И тук възниква въпросът доколко даден индивид е в състояние да очертава и съхранява тези ясни граници? Отговорът на този въпрос зависи от генезиса и възпитанието на индивида. В процеса на узряването си, на немалка част от хората е трудно да декларират с краткото „не“ своето отношение по един или друг казус, например, в случай, че не желаят по една или друга причина да присъстват на дадено събиране /дори да е семейно/, или да участват в явно безсмислена работна среща, или да се налага да игнорират изцяло аргументите на недоброжелатели… Това се променя обаче, от момента, когато обстоятелствата налагат да постъпят по този несвойствен за тях дотогава начин и установят с облекчение, че това им носи далеч повече позитиви, отколкото негативи. Освен това, не е добър атестат за тези, които изпитват чувства на вина, срам или страх, когато се осмеляват да поставят собствените си интереси над тези на някой друг техен познат, колега или дори приятел… Човек не трябва да се чувства по такъв дискомфортен начин поради желанието си да живее спокойно и щастливо, както той разбира това…

Понякога, страхът да кажете „не“ идва от това, че не сте конфликтна личност и не желаете да спорите и да налагате аргументирано становището си на ваши опоненти, дори когато те явно са манипулативно настроени…
Ето защо, когато става въпрос за вашите собствени потребности, да установите ясно диференцирани граници при взаимоотношенията си с околните е от първостепенно значение.

Действително, когато границите ви с другите хора са размити, вие започвате постепенно да се обезличавате. Да имаш собствени желания, стремежи, нужди, да не се съгласяваш с всичко и всички, е нормално. Човек трябва да може да бъде и малко егоистичен… Затова често си давайте сметка, какво точно искате за себе си…

Умението да поставяме ясни граници между нас и околните, независимо колко близки ги чувстваме, показва дали сме в състояние да се грижим подобаващо за себе си, така че да живеем спокойно и щастливо! Някои може да възрази, че такъв мироглед е твърде егоистичен… Да, в известен смисъл може и да е така, но размиването на границите не вещае нищо добро за взаимоотношенията ни с околните, защото би създало атмосфера на ненужно напрежение…
Така че поставяйки отчетливи граници с останалия свят, вие имате шанса да съхраните своята неповторима идентичност!