Нивото на интелигентност в световен мащаб варира в много широки граници в зависимост от спецификата на околната среда и възприемания начин на възпитание, както и от социалния и икономически статус от отделните обществата. В същност, най-значимият фактор, разделящ интелигентните от неинтелигентните хора, е обусловен от генетично инспирираните особености на отделния индивид – доколко той е способен и желае да натрупва знания и да повишава уменията си, устремен не само да опознае света в цялата му дълбочина и многообразие, но и да дава своя принос за неговото развитие. Разбира се, има различни нива на интелигентност – обстоятелство, с което често се спекулира – като например, по конюнктурни причини, даден индивид да се обяви за изключително интелигентна личност, способна да заема важна отговорна позиция в определена област или в обществото, докато, в същност, неговите заложби са – в най-добрия случай – на средно ниво. Лошото е, когато така набеденият за свръхинтелигентен човек е с достатъчно голямо его, за да се възприеме именно като такъв и да е убеден в абсолютната правилност на своите решения и действия…
А вероятността те да са погрешни е значителна при, по правило, ограничената му компетентност. Още по-мащабни могат да бъдат негативните последствия, ако в положението на ръководител се окаже – по една или друга причина – ниско интелигентен индивид, чужд на всякаква самокритичност и неспособен да оценява адекватно постоянно променящата се обстановка в управляваното от него звено.
И още нещо важно, мнозинството от хората в напредналите страни се възприемат, априори, принадлежащи към категорията на интелигентните, без да се замислят особено вярно ли е това и ако се допусне, че все пак е вярно, то какво е действителното ниво на тяхната интелигентност и способности. В същност, голяма част от тази категория хора са или недостатъчно интелигентни или са неинтелигентни, но без да си дават сметка за това! А това е опасно не само в професионален, но в чисто битов контекст, защото навиците, придобити от тези хора, вещаят възникването на негативни ситуации, понякога с катастрофичен ефект!
Природно неинтелигентните хора (определяни и като „глупави“) запазват навика си, естествено придобит през тийнейджърските им години под действие на бушуващите хормони, да обвиняват другите за собствените си грешки – вече и през зрелите си години.
Свидетелство за липса на интелигентност у даден субект е именно, когато той не само не признава грешките си, но и ги приписва настойчиво на други, без при това да привежда каквито и да са смислени аргументи.
Субектите от групата на неинтелигентните, които притежават по рождение голямо (но неподплатено впоследствие) его, преминават във вербални атаки спрямо опонентите си, докато по-слабите, нестабилните психически натури, изпадат в позиция на самосъжаление и вайкане, че не им е провървяло за сметка на други, които те считат по-ниско от тях по компетентност.
Напротив, интелигентните личности са наясно, че е човешко да се греши, но, анализирайки причините за грешките, човек получава възможността да не ги допуска отново при подобни обстоятелства или да минимизира негативния ефект от тях. Този навик на „умните“ хора да анализират причините за грешките си, рязко контрастира с навика у хората с ограничен умствен капацитет да заобикалят проблемите, обвинявайки другите за тяхното възникване.
От друга страна, високоинтелигентните хора винаги са благоразположени да изслушват внимателно аргументите на опонентите си и да възприемат тези от тях, които считат за основателни. Така, те могат гъвкаво да променят мнението си, което ги прави изключително креативни като ръководители, тъй като са възприемчиви към всяка нова, съществено полезна информация.
Неинтелигентните хора, без особени или с почти никакви способности, са склонни да дебатират ожесточено, спорейки докрай с опонентите си и отказвайки да възприемат каквито и да са разумни доводи и логични аргументи! Те се стремят да наложат на всяка цена мнението си и не забелязват (или не си признават!), че спорят със значително по-интелигентни и по-компетентни хора от самите тях.
Такова поведение на неоправдано себенадценяване и нарцисизъм (ефект на Дънинг-Крюгер) показва когнитивна склонност на даден неквалифициран индивид да има усещане за илюзорно превъзходство, поради което да се възприема със способности значително над средното ниво в областта.
В професионален план обаче, такова свръхуверено, но, по същество, невежествено поведение може да има негативен (а и при определени обстоятелства – и катастрофален!) ефект, доколкото не може да бъде оценено обективно – а оттам ще бъде игнорирано – мнението и позицията на въвлечените в полемиката достатъчно компетентни интелигентни личности. За съжаление, некомпетентните хора не осъзнават, че са такива… Те не могат да дадат правилния отговор, просто защото не го разпознават.
Както неинтелигентите, така и слабо интелигентните имат навика да се държат неадекватно глупаво, като се агресират при всяка конфликтна ситуация. И това е преднамерена тяхна реакция, а не спонтанна, както се случва понякога при разгневили се нормално интелигентни хора. Безсилни поради некомпетентността си да изложат смислени доводи в подкрепа на своята позиция по даден въпрос, „глупавите“ хора губят контрол в дадената ситуация и стават гневно агресивни, в опита си да наложат своя контрол на всяка цена, без да си дават сметка, че, сипейки обиди и алогични упреци, те се излагат пред авторитетите и така подкопават окончателно и без това съмнителния си авторитет!
Дългосрочни изследвания на 600 американски семейства са показали съществуването на пряка зависимост между агресивното поведение и по-ниския коефициент на интелигентност (IQ) на участниците. Нещо повече, генетически обусловената ниска интелигентност се оказва предпоставка за култивиране на агресивно поведение от ранна възраст, с което се затруднява интелектуалното развитие на личността.
Интелигентните хора са съпричастни към проблемите или/и страданията на околните, което им позволява да се поставят на тяхно място и да схванат гледната им точка.
Проведени в Тексаския технологичен университет изследвания с участието на десетки хиляди американци показват недвусмислено, че хората с по-висок коефициент на интелигентност са по-склонни да дават, без да очакват непременно, че ще получат някога същия жест.
Тази склонност към оказване на безкористна помощ е характерна за интелигентните личности, които са в състояние да преценят реалните потребности на нуждаещите се, за да им окажат съответното съдействие.
По-слабо интелигентните индивиди изпитват затруднения да си представят, че други хора могат да мислят по начин, различен от техния, и точно затова, не зачитат мнението им! Освен това, на тях им е съвършено чужда представата да направят нещо полезна за някого, без при това да очакват ответна услуга.
Себичността е нормална човешка характеристика, но, единствено личности с достатъчно висок коефициент на интелигентност, са в състояние да съхраняват крехкия баланс между необходимостта да преследват собствените си цели, уважавайки същевременно чувствата на другите.
Неинтелигентните хора да достатъчно глупави, за да си мислят, че са над всички останали, поради което желаят перманентно да са в ролята на съдник! Те открито нападат или активно злословят по адрес на онези, пред които искат да се покажат велики! Обратно на тях, интелигентните хора са достатъчно самоуверени и умни, за да преценяват нивото на личната си компетентност в дадена област. Те с охота мотивират колеги, близки или/и приятели и им помагат безкористно. Дълбоката причина за това е, че не се опасяват да бъдат засенчени!
