Пропи се и това се оказа проблем за връзката ни. Така започва моята история. Запознах се с Калоян на едно коледно парти. Беше страхотен кавалер, с изискани обноски. Направи ми впечатление, че с мен се държи мило, прави ми комплименти, обръща ми внимание. Още от пръв поглед много го харесах. След края на партито ме изпрати и си разменихме телефоните. На другия ден си писахме през цялото време. Чрез писане успяхме да си кажем толкова много неща. Останах с впечатление, че знае какво иска от живота. След няколко мои дълги, но несполучливи връзки имах нужда от нещо по-различно. И ето, че този сладък миг най-после настъпи. Калоян ме покани на първа официална среща. Облякох най-хубавата си рокля за него, купих си обувки, за да изглеждам перфектно. Когато се видяхме, той също изглеждаше страхотно – беше се облякъл елегантно и стилно, имаше модерна риза и хубав панталон. Обувките му бяха красиви и лъснати.
Всичко това страшно ми допадна. През цялата вечер пихме вино и си приказвахме различни неща. Той беше забавен, разказваше весели случки и истории. Много не говореше за себе си и за миналото си, но това не ме вълнуваше. Просто ми беше хубаво с него. И така, след тази вечер ние станахме двойка. Виждахме се почти всеки ден, излизахме заедно или с приятели. Понякога оставаше у нас, друг път аз у тях. Запознахме и родителите ни, които също одобряваха нашата връзка. Една вечер аз му намекнах, че имам да му казвам нещо важно. Калоян се прибра рано и седна до мен. Аз му казах, че искам да живеем заедно. Той каза, че ще помисли и сигурно ще бъде много хубаво. Някак си не реагира по начина, по който очаквах и исках. Но все пак по мое желание предприе стъпки – наехме си прекрасно и слънчево апартаментче. Пренесох се при него и заживяхме заедно.
В началото всичко беше приказка – прекарвахме си страхотно, след работа си бяхме заедно. Но постепенно Калоян някак си се промени, започна да излиза с някакви от квартала, намери си един бар, където се отбиваше все по-често. Разговорите ни ставаха все по-редки, защото той закъсняваше по-честичко. А аз го чаках и приготвях вечеря. Нещата се задълбочиха, когато някакъв негов съученик се нанесе в съседния блок. Пиеха си заедно всяка вечер, а аз стоях самотна. Калоян спря да излиза с мен по заведения – беше му по-приятно да си е с хората в квартала. Един-два пъти ме покани и аз да дойда с него, но там някак си не се вписвах с местните…алкохолици. Да, те си бяха точно такива. Наливаха се от обяд, а тези, които все пак ходеха на работа се включваха привечер.
Една вечер се замислих за нас – от романтичен и галантен мъж Калоян се беше превърнал в местен пияница. А аз си мислех да си имаме деца и да се женим… Когато му го казах, той се уплаши, че ще ме загуби. Стегна се и престана да ходи в бара. Но това беше за кратко, после, когато видя, че съм му сигурна, отново започна да закъснява и да пие.
Една вечер не издържах и си събрах нещата. Отидох при родителите си, а той дори не ме потърси. Беше ми обиден! За това, че му дадох шанс, а той отново го проигра.
Така и не се стигна до втори шанс – галантният кавалер Калоян ме наруга и ми каза да не се връщам.
Сега ми е по-добре без него. Така или иначе не е това мъжа, в когото се бях влюбила. Следващият път ще внимавам да не попадна пак на човек, за когото чашката е по-важна от мен.
