Пратих дъщеря ми да си търси щастието във Великобритания. Очаквах, че тя ще се интегрира, ще си намери хубава работа и ще живее по-добър живот от мен. Аз като самотна и неуспяла майка се радвах, когато я изпращах. Разбира се ми беше и мъчно за това, че няма да се виждаме и ще държим единствено видео връзка. Но тя беше вече мома за женене и сълзите в очите ми нямаха място. Късметът беше на нейна страна. Тя започна като камериерка в един хотел, но по-късно я приеха като счетоводител в една английска кантора. Тя знаеше отлично езика и беше наясно как да си комуникира с хората. Чувахме се редовно, а през отпуските идваше в България да ме види. Така изминаха цели 3 години. Дъщеря ми се устрои трайно на острова, но рядко говореше за личния си живот. Опитах се да я разпитам дали няма някой на сърцето й, но тя уклончиво сменяше темата. Времето напредваше, а аз започнах вече леко да се притеснявам защо няма никой до нея. Тя живееше с едно момиче на квартира. Момичето беше от Малта и също като нея работеше в Англия.
Посъветвах я да се опита да се отдели в собствено жилище, а тя изненадващо ми се развика, че двете се разбирали прекрасно и да съм спряла да говоря глупости. Един ден започнах да осъзнавам истината. При поредния видео разговор, в далечината мернах нейната приятелка да се разхожда по бельо. Дъщеря ми каза, че имала работа и трябвало да затваря. Тя не знаеше, че съм видяла съквартирантката зад нея. Ще кажете – е, какво пък, все пак са жени, нормално е да ходят полуголи из къщата. Така си казах и аз, но някакво странно съмнение остана в душата ми. През една от ваканциите, дъщеря ми съобщи, че ще идва в България, но ще отседне на хотел, защото нейната съквартирантка иска да разгледа България. Аз нямах против, тамън щях да се запозная с нея. Така и стана – дъщеря ми ме запозна с нея, останахме на обяд, разговаряхме на английски на общи теми. Направи ми силно впечатление, че чужденката гледаше с любов дъщеря ми, когато разговаряше с мен.
Съмненията ми се усилиха и аз не издържах. Казах на дъщеря ми, че искам малко да останем насаме и я попитах директно дали има чувства към това момиче. Отначало дъщеря ми ме погледна стреснато, но видя, че аз като че ли вече знам всичко и тогава само ми каза: “Да, мамо, ние имаме връзка от три години и не сме само приятелки. Човек не може да избира в кой пол ще се влюби.” Останах като попарена, но прикрих разочарованието си. След като ги изпратих, дълго време мислих за видяното. Може би това, че беше израснала без баща си беше оказало влиянието. Но накрая приех нещата такива, каквито са. От тази среща дъщеря ми започна да се чува рядко с мен. Явно я беше някак си срам. Но след една година аз й казах, че вече съм приела нейното увлечение към същия пол и не я упреквам с нищо. В момента сме отново приятелки, а двете жени искат да си имат дете, което да отглеждат. Аз им давам своята майчина благословия. Ако искате ме упреквайте, но дъщеря ми е една и никога няма да я измъчвам.
