Хлапето от село стигна до големия град и се издигна. Така започва добре позната история на един човек, когото ще наречем условно Гошо. Като Гошо има доста хора – почнали от нулата и стигнали до върха. Та малък Гошо мечтаеше от малък да завладее голямата София с цената на всичко. Той с нежелание завърши 8-ми клас в малкия областен град и направи всичко възможно да се изнесе на квартира в София, когато беше на 15 години. В 9 клас той имаше изграден план как да се издигне – искаше да стане адвокат. Започна да учи още от тогава. Другите му се смееха, че е твърде рано, но той натискаше здраво. Защото искаше да успее. Защото идваше отдалече. В 11 клас засили четенето, докато другите ходеха по заведения, пушеха и пиеха. Те го майтапеха, че не ходи с тях, че си няма гаджета, но Гошо беше тъп и упорит – искаше да постигне всичко на всяка цена.
В училище беше пълен отличник и постепенно съучениците му го намразиха. Наричаха го зубърчето или кълвача. Но Гошо не се впечатляваше, защото си преследваше целите. И така, стигна изпитите за право и влезе с отличие. Преди това не беше излизал половин година, която прекара в учене. Явно си е заслужавало. В първи курс изведнъж се пречупи и започна да кръстосва дискотеките със състудентите си. Пропи алкохол, хвана си гадже, но продължаваше да е отличник. Тези, които му се подиграваха в 11 клас половината от тях не успяха да следват това, което искат. На срещите на класа му завиждаха за успехите, защото знаеха, че е дошъл от село, а сега кариерата му тръгва нагоре. И така, след 5 години Гошо стана стажант в адвокатска кантора, а след 10 години беше уважаван адвокат. Намери си жена, родиха му се две деца, купи си апартамент в София. Доходите му бяха много добри, дори не се налагаше жена му да работи.
И така, един ден при него се появи един негов съученик. Беше закъсал по едно дело. В училище той го скъсваше от подигравки, но като го видя сега и го позна се засрами страшно много. Въпреки това Гошо му помогна и спечелиха делото. Иван, неговият съученик го покани на гости, за да го отпразнуват. Когато вечерта напредна и алкохолът завладя ума им, Иван му се извини за всичките години на подигравки, които бяха казали по негов адрес. А Гошо махна с ръка и каза, че всичко е забравено и че трябва да се гледа само напред и нагоре.
Историята е поучителна и показва, че хората трябва повече да се уважават в днешно време. Когато някой си има цел, другият не трябва да му завижда и да му се подиграва, а трябва да го подкрепя.
