Илияна Василева знаеше много неща
Публикувано на: 16.07.2020
Илияна

Илияна Василева знаеше много неща. Знаеше кога телешкото месо е крехко и кога картофите трябва да се прибавят към гозбата, за да не се скашкат. Знаеше че, когато приготвяш бисквитена торта не е добре бисквитите да киснат твърде дълго в рома и кафето, иначе стават твърде меки и блатът не устояваше на тежкия крем с маскарпоне и сметана. Знаеше, че дъщеря й вече спи с гаджето си, а синът й пуши поне по една кутия цигари на ден. Знаеше и с кого съпругът й прекарва вечерите след работа. Но това, което не знаеше как животът й стигна дотук.
С опрени лакти на кухненската маса и заровени в косите си пръсти. Кестенявата й коса падаше пред очите й, а на устните й се приготвяше въздишка. Но не такава, че да се отрони. Беше въздишка, която лесно да премине във вой. Във вой, ръмжене или пък крясък. Крясък на самота, крясък на умора и неудовлетворение.
Крясък с въпроса – „С какво го заслужих? Защо пропилях годините си в грижи за другите?“
Дали имаше еднозначен отговор на тези въпроси?

Може би всичко започна в онзи следобед, когато чу че баща й иска да ги напусне заради друга жена. Беше необичайно по социалистическо време да се развеждат хората, но ето че баща й явно щеше да рискува. Илияна помисли, че и тя има вина, за да е ядосан баща й. Ако само беше по-послушна, ако не пречеше на татко си да гледа предаването вечер, вместо да се опитва да му покаже какво е рисувала днес в училище, тогава той щеше да е доволен и нямаше да иска да ги напусне.
Може би започна в университета, когато се влюби в свой колега, но му позволи да си играе с тялото и чувствата й. После дълго време закърпва сърцето си. Благодарение на добрата специалност, която завърши си намери приятна работа с прилична заплата.

Започна да си позволява различни удоволствия като нови рокли, кино с приятелки, записа курс по испански език. Искаше да работи като преводач на свободна практика, да замине за Испания, да види океана. 90-те години отваряха нов коридор за младите хора като нея. Но съдбата реши друго. На една киновечер, приятелка беше довела свой колега. От тази вечер, Васил настоятелно я ухажваше, правеше й подаръци, уверяваше я в сериозността на намеренията си. Илияна най-накрая се поддаде на неговите чувства. След 5 месеца той й предложи брак. Тя някак се влюби в неговата представа за себе си и макар да предвкусваше скуката на ежедневието, каза „да“.

Но оттогава нещо заседна в сърцето й –може би буцата на подменената мечта. Заживяха първо под наем, след това Васил продаде някои наследствени земи в Златоград и изтегли заем, за да изплаща жилище. Васил наистина я обичаше и се грижеше за нея. Илияна обаче не се чувстваше докосната от него. После той поиска да имат деца; роди дъщеря им, а подир 2 години и сина им. Майчинството зае цялото й време, Испания остана една мечта, а очите й загубиха блясъка си. Ежедневието бавно я поглъщаше; рецептите в готварските книги се превърнаха в ръководството на дните й, а съпругът й полека започна да се отчуждава. И колкото повече отсъстваше той, толкова повече готвеше тя. А празнотата в сърцето й се увеличаваше.

Децата й пораснаха, тя се опита да си намери отново работа, но единственото, за което й предлагаха беше продавачка. Искаше да запише вечерни курсове по испански, но Васил не беше съгласен, защото това означаваше да се включи в отговорностите за семейството, отвъд парите. А той не искаше, защото си имаше нова любима. Това не я шокира, не я натъжи дори. В себе си знаеше, че равнодушието й рано или късно ще го отведе в прегръдките на друга. Но това я запрати в онзи следобед, когато баща й остави майка й и нещо в нея самата завинаги си отиде с него.

И заради всичко това сега тя, 43- годишната съпруга и майка, седеше сама на масата в кухнята с разтворена пред нея книга с рецепти.
И изведнъж започна да я дере, да я къса и да крещи. За първи път си позволяваше да крещи истински, с цяло гърло да вика и да проклина живота си, себе си, глупостта си. 15 минути й трябваха да изкара насъбралата се с години мъка. Сълзите рукнаха, за да доразтопят парчето несъгласие, което се беше загнездило в гърлото и сърцето й. Най- накрая стихнала и омиротворена тя погледна календара.

Беше 27-ти юли, петък следобед. Децата бяха на гости на свекърва й за поне две седмици, а мъжът й беше излъгал, че е на рожден ден на колега и не беше в града.
Илияна събра в една раница малко дрехи, бельо, взе всичките си спестени пари, зарядното на телефона си и документите, включително задграничния паспорт и излезе от семейния апартамент.

В автобуса за Бургас на седалката до нея седна висок, слаб мъж , със сърповиден белег на лявата буза. С досада, Илияна отговори на поздрава му и демонстративно затвори очи. Той не я обезпокои по никакъв начин по време на пътя, но тя имаше някакво усещане че го е виждала и преди. На автогарата на Бургас, Илияна побърза да провери за маршрутката за Ахтопол, но тогава видя мъжа от автобуса да се оглежда. Тя го попита какво търси и той й отговори, че чака рента кар, за да отиде до Ахтопол. Тя каза, че и тя отива на там. Мъжът й предложи да я закара и я попита къде е отседнала. Тя сподели, че засега никъде. Тогава той се представи като Боян и каза, че отива в хотела на свой приятел и вероятно ще има стая и за нея. Илияна тъкмо се готвеше да откаже любезно, когато осъзна, че всъщност Боян е бил неин съученик от основното училище! И наистина той й припомни името на класната им, както и инцидента, при който беше получил белега – едно момче от горните класове го поряза с джобно ножче, защото отказа да скъса учебника си по математика.

Качиха се в колата и си припомниха редица случки. Боян завършил математика, но се ориентирал към графичния дизайн, пропътувал почти цяла Европа. А следващата държава, която искал да посети била Испания.
Пристигнаха в хотела; имаше стая и за Илияна. Тя мислеше да прекара деня сама, но Боян много искаше да й покаже скалите и плажа при Гръцкото училище. Тя го заразпитва за Испания. Той й отговори, че след две седмици ще тръгне с личния си автомобил, ще пренощува на две места и ще вземе ферибота от Италия. А там ще разгледа крайбрежието, Малага, Барселона.

След плажа, така и не успя да заспи. Нито децата, нито съпругът й се обадиха този ден. Тя мислеше над ситуацията, когато на вратата се почука. Беше Боян. Искаше да види дали се чувства добре; видял че свети в стаята й. Тя кимна като тръгна да затваря, когато той неочаквано я засипа с въпроси защо е сама, щом има брачна халка и деца, какво се случва с нея. Илияна се опита да го отпрати, но той настоя, че няма да си тръгне преди да му каже какво не е наред. Тогава буцата отново застърга в гърлото и очите й се напълниха със сълзи. На пресекулки му разказа, нямаше какво да губи. Боян мълчаливо я изслуша. После й помогне да легне на леглото, зави я с лекото одеалце и й каза, че ще остане, докато заспи.

Неделната утрин я свари с подпухнали очи и мъж на фотьойла срещу леглото й. Илияна каза, че се колебае дали да не се прибере в София. Боян настояваше тя да остане, изтъкваше че трябва да даде възможност на семейството си да я преоцени, особено след всичките тези години пренебрегване. Боян не й призна, че се чувства докоснат от нейното присъствие.
Прекараха целия ден на плажа, а вечерта телефонът на Илияна звънна, беше Васил. Тя му вдигна и на въпроса къде е само отговори, че знае всичко и иска време насаме и че той може да каже на децата, каквото реши. Васил мълчеше и само отрони едно кратко съгласие.

Боян беше резервирал маса в едно малко, непретенциозно ресторантче, но с разкошна гледка към фара. Илияна облече единствената рокля, която беше взела със себе си… Лешниковите й очи заблестяха.

Докато вечеряха, Боян я попита дали е решила още колко ще остане. Тя каза,че не знае. На връщане към хотела, Боян задържа ръката й. Илияна усети въпроса в докосването му, но не искаше да бърза. После отново се въртеше в леглото си, а на сутринта реши да прекара деня сама.
Върна в хотела, точно когато и Боян слизаше от рента кара. Той я попита къде е била и защо е избягала. Жената отговори, че е имала нужда от време насаме. Съученикът й предложи да се разходят с колата по крайбрежието на следващия ден.

Разходката с автомобила беше приятна въпреки жегата. Спираха на различни малки плажове, а накрая останаха да погледат залеза. На връщане автомобилът изведнъж започна да пуши, а бяха на някакъв малък селски път. Илияна се уплаши. Беше тъмно, а усилията на Боян да намери повредата не даваха резултат. Беше се подпряла на едно близко дърво, когато Боян се приближи и ненадейно започна да я целува, запрегръща и й зашепна. Ръцете му я държаха здраво и тя се предаде на забравени усещания.
Следващите дни бяха изпълнени със страст и приключения. С Боян можеше да е открита, да е себе си.
Не отговаряше на позвъняванията на Васил, а ако бяха децата им отговаряше, че е на почивка и ако има нещо, да попитат баща си.
Денят за заминаването на Боян наближаваше. Това обаче не я натъжаваше; искаше й се, но нямаше илюзии, че това е нещо повече от лятна авантюра, която да й върне вкуса към живота.
Два дни преди да замине Боян повдигна темата. Не искал да я лъже – било прекрасно, но той ще замине за Испания, а когато се върне през септември или октомври започва нови проекти, които ще изискват цялото му внимание и време. Не иска обързване. Илияна му отговори, че за нея също е била прекрасно, но така или иначе тя трябва да вземе важни решения, които касаят нея и децата й. Той й предложи да отидат на последна вечеря в четвъртък. Тя кимна.
Боян я чакаше в малкия ресторант, но Илияна не идваше. Позвъни й, но без отговор. Върна се в хотела – тя беше напуснала. Искаше да я последва до Бургас, но се отказа. Всъщност това беше най-добрия край за тяхната история. Без съжаления и обяснения.

Тайното семейство на моя любим

Тайното семейство на моя любим

Тайното семейство, за което дори и не подозирах. Разочарованията в живота се срещат често. Но не съм предполагала, че подобно нещо ще се случи точно на мен. Преживях тежък развод и исках да стъпя на краката си. Трябваше и доста време, за да забравя горчивината, с...

Доведе си мъж от село

Доведе си мъж от село

Доведе си мъж от село за ужас на баща й. Така започва разказът ми. Една моя приятелка постоянно не й вървеше с мъжете. Всяка нейна връзка завършваше с провал. Вина за това до голяма степен имаше нейният баща. Постоянно се месеше в отношенията й с мъжете и намираше...

Българските мъже

Българските мъже

Българските мъже не са това, което трябва да бъдат. Това си е мое мнение, но доста мои приятелки го споделт напоследък. Гледам как се държи синът ми, наблюдавам реакциите на мъжа ми, виждам проблемите с мъжете на моите приятелки, интригите на моите колеги и...

Последните ми връзки

Последните ми връзки

Последните ми връзки бяха тотална щета. Реших, че е време да си дам малко почивка и да направя нещо, което да промени живота ми. Реших, че е време да се усамотя в покрайнините на града и да си взема куче. Исках да остана малко сама със себе си, сред природата,...

Доведе си мъж от село

Доведе си мъж от село

Доведе си мъж от село за ужас на баща й. Така започва разказът ми. Една моя приятелка постоянно не й вървеше с мъжете. Всяка нейна връзка завършваше с провал. Вина за това до голяма степен имаше нейният баща. Постоянно се месеше в отношенията й с мъжете и намираше...

повече информация
Българските мъже

Българските мъже

Българските мъже не са това, което трябва да бъдат. Това си е мое мнение, но доста мои приятелки го споделт напоследък. Гледам как се държи синът ми, наблюдавам реакциите на мъжа ми, виждам проблемите с мъжете на моите приятелки, интригите на моите колеги и...

повече информация
Последните ми връзки

Последните ми връзки

Последните ми връзки бяха тотална щета. Реших, че е време да си дам малко почивка и да направя нещо, което да промени живота ми. Реших, че е време да се усамотя в покрайнините на града и да си взема куче. Исках да остана малко сама със себе си, сред природата,...

повече информация
6 типа изневяра

6 типа изневяра

6 типа изневяра се срещат навсякъде. За да се стигне до раздяла между двама души, изневярата е една от най-честите причини за това. Последните проучвания твърдят, че цели 25 процента от мъжете и скромните 15 процента при жените изневеряват на половинките си. Като...

повече информация
Разведен мъж разказа

Разведен мъж разказа

Разведен мъж разказа защо се е стигнало дотук. Омъжената жена винаги се страхува някой ден да не чуе от мъжа на живота си думите: "Вече не те обичам", "Всичко ми омръзна", "Имам си друга". Винаги една връзка започва приказно. Всяка жена мечтае за собствен дом,...

повече информация
Грешки в почистването на дома

Грешки в почистването на дома

Грешки в почистването на дома се срещат много често при много хора. Когато дадено помещение не се почиства редовно, ние рискуваме в него да се зародят микроби, които водят до болести. Не е достатъчно само да проветряваме жилището си, за да махнем прахта. Редно е поне...

повече информация