Най-добрите ми приятели забогатяха и се отдръпнаха. Още от осми клас имах няколко верни и добри приятели. Никога не съм предполагал, че парите могат да ни разделят. Много внимавах жена да не сложи прът на нашето приятелство. Това не се случи, но те се издигнаха в кариерата си и някак си ме изоставиха. Единият стана известен лекар, другият шеф на рециклираща компания, третият пък стана адвокат. Бяхме преживели толкова много неща, а един по един те се изнизаха, все едно никога не сме били заедно навсякъде. Още помня мизерните таванчета по морето, бунгалата, които имаха само едно легло с пружина и гардероб, но и множеството хубави мигове, защото бяхме заедно, защото преживявахме заедно, защото бяхме хора. А какво се случи? Парите разбиха всичко това на пух и прах. Все едно никога не е било. Единият изведнъж реши, че заслужава по-заможна компания, където да се наливат с „качествен алкохол“, а не долнопробни български питиета.
Другият се ожени за мадама, която каза веднага да престане със старата компания, защото му беше приготвила нова, може би по-богата финансово, но изключително скучна. Третият пък се отдаде изцяло на правото, затвори се в себе си, започна да спестява и да харчи само за хобито си. Така аз неусетно ги загубих. И тримата. А бяха приятели. Добри приятели и готини хора. А може би всъщност не са били готини хора, а през цялото време са се крили зад някаква маска? И до ден днешен нямам отговор на този въпрос. Тежи ми, че всичко това остана само спомен. Те престанаха да се обаждат, честитяхме си рождените дни с по един изстрадал СМС. Понякога забравяха, че и аз имам рожден ден…А едно време какви купони правехме и колко сме се забавлявали. Сега и аз съм семеен, но нищо не пречеше да се виждаме поне веднъж в месеца – заради доброто старо време. Когато повдигах темата, отговорът беше един и същ:
„Хайде да е другия месец, че сега нямам никакво време“. Този месец продължаваше години. Аз усетих, че съвсем съм ги изгубил. Съпругата ми разбираше, че за мен това е някаква душевна болка, която няма да заздравее. Смешното е, че ние също взимахме добри пари. Не беше както едно време. Но въпреки това, тези хора един път не пожелаха да се срещнем, да обсъдим доброто старо време, когато бяхме ергени, когато ходехме по морета и планини… Вероятно тази история прилича на някоя друга може би ваша подобна история. Нищо чудно. Дай на човек повече възможност и ще покаже какъв е всъщност. Слава богу, останаха ми двама приятели, които не се надуха, които не сметнаха, че взимането на пари е пречка двама души да бъдат приятели. Щастлив съм, че все още ги имам и се надявам да не се променят.
