Митове за изневярата има всякакви. Най-общо, изневярата може да се окачестви като съзнателно извършено предателство спрямо човек, с когото сте създали силна емоционална „връзка“, основана на доверие и любов. В този смисъл, би следвало да се изключат повечето „изневери“, наблюдаващи се при тийнейджърите, защото те, обикновено, са предизвикани от прекомерен прилив на хормони, желание за доминиране, парадиране на зрялост, която не е налице. С настъпването на зрялостта обаче, (при „силния пол“ този процес е относително по-бавен), желанието за установяване на трайна стабилна „връзка“ с любим човек забележимо нараства, особено при представителките на „нежния пол“. И след като това се случи, влюбените партньори изведнъж се оказват изправени пред малко очакваната дилема – как ефективно да нагодят различията в характерите и несъответствията в предпочитанията си, за да съхранят във времето първоначалната емоционалност в своите взаимоотношения, основани на любов, доверие и уважение.
А това съвсем не е лека задача в напрегнатото монотонно ежедневие. Именно последното, в комбинацията с вечно търсещия предизвикателства дух на мъжкия пол, обуславя неговите представители да изневеряват по-често на своите „половинки“. Но това е само грубата статистика, зад която се крият много объркани съдби.
Може безкрайно да се анализира какви са причините за възникване изневери в наглед стабилни „връзки или/и семейства – поводи за това винаги ще се намерят. Да започнем с генетически обоснованата изневяра, когато единият от партньорите отдава съществено по-голямо значение на любовните игри, възприемайки ги като основен отдушник на нервното напрежение. Тогава, липсата на емоционален и физически синхрон в секса постепенно, но неумолимо води да търсене и намиране на „истинския отдушник“ и изневярата е неминуемо следствие на това.
Такъв тип изневяра е много трудно да бъде скривана, защото нагонът е бил толкова силен, че моралните задръжки (дори и по принцип да са били силни при дадения индивид) се оказват лесни за потискане, и той не изпитва съжаление да лъже партньорката си, че нещата са „в ред“, а в по-лошия случай – да е толкова силно обсебен, че престава изобщо да се интересува от чувствата и изживяванията на измамената си партньорка… При наличието на такава, биологично обоснована хормонална несъвместимост, да се сложи край на „връзката“ е единственото точно решение на проблема, след което партньорите ще са свободни да търсят наистина подходящите си „половинки“.
Женският пол има своя избор как да прекрати именно така компрометирана „връзка“; провеждането на откровен разговор в спокойна обстановка е за предпочитане пред ответно проведена показна изневяра, защото такава може да се тълкува разнопосочно: или като отмъщение за накърненото самолюбие, или като демонстрация на независим, несломим дух, или като протестен опит да се заостри „неговото“ внимание, за да прецени дълбочината на новата си „връзка“. Несъмнено, такъв тип ответна изневяра е безсмислена и може само да доведе до непредвидими негативни последици.
Също малко обещаващ ефект има от т.нар. „застрахователна изневяра“, извършвана, когато партньора/ата, усещайки накъде „нещата вървят“, решава да се подсигури срещу очертаващата се самота и се забърква в нова „връзка“ – „за всеки случай“. Това обаче може да доведе до конфликтни ситуации и хитроумният замисъл да унищожи, на практика, и двете „връзки“!
При силно романтичните натури, рутинност във „връзката“ им, липсата на емоционалност в отношенията с партньора/-ката, желанието да се изпитат нови вълнуващи преживявания и фантазии водят до „разтоварващи изневери“, които имат място най-вече по време на командировки или/и индивидуално реализирани почивки. Въпреки и планирани като такива, при тях съществува обаче, реална вероятност от силно влюбване, което да разруши една относително стабилна „връзка“ – нещо което отнапред е било предвиждано да се случи! Затова, не се подавайте на изкушението да се потопите дълбоко в една нова любов, защото не е ясно, доколко тя е перспективна и дали си струва да загърбите съществуващата сигурност на старата си „връзка“, колкото и тя да ви се струва отчасти износена в емоционален план!
При преобладаващата част от случаите на изневяра, самочувствието на потърпевшия/-ата спада съществено, защото вроденото чувството за притежание по отношение на „половинката“ просто изчезва и индивидът е обзет от комплексни чувства, че предаден, емоционално ограбен, разочарован, принизен, обезсмислен… При някои депресията е толкова силна, че светът за тях като че ли свършва… Затова, когато изневерявате просто така, за развлечение, помислете си какво причинявате с това на вашата „половинка“ и дали той/тя заслужава такова отношение?
