Мъжете ме избягват, защото ги превъзхождам. Когато някой мъж се запознае с мен, след няколко дни бяга по тъч линията. Какво да направя, като съм умна, красива и знам какво искам от живота. Имам си хубава работа, готина кола, собствено жилище. Но щом се запозная с някой от силния пол, нещата изведнъж рухват. Мъжете буквално бягат от мен. Усещат, че ги превъзхождам и дават на задна. Сега ще ви разкажа за последната несполучлива връзка с мъж, която завърши трагично. Запознахме се в един бар. Аз бях с моята приятелка и не ми се занимаваше с никой. Бавно отпивахме от коктейлите си и си говорехме на женски теми. Усетих, че до нас сяда някой. Погледнах го крадешком и мигом го харесах. Той седеше сам. Поръча си джин. Усетих, че и той ме гледа. Приятелката ми смигна, което беше ясен знак, че може да се получи нещо. След като изпи питието, мъжът реши, че е време да действа.
Попита ме дали обичам предизвикателствата. Кимнах утвърдително. Тогава той ме хвана за ръката и ми прошепна: „Тогава ела с мен“. Аз съм доста безстрашна, а и отдавна не бях имала авантюра. Моята приятелка ми кимна и ние си тръгнахме. Мъжът ме заведе на най-уникалното място, които бях виждала. Отвисоко се виждаше целия град. Гледахме светлините и си говорехме. Допадна ми това, че е весел, непринуден и открит. Отпуснах се и когато ме целуна му отвърнах. По-късно се отзовахме в апартамента ми, защото той все още живееше с майка си. Прекарахме страстна и бурна нощ. Така започна нашата връзка. Излизахме често, след това се прибирахме в моя дом. Методи, така се казваше той, веднъж ме покани на гости в тях. Живееше в скромен апартамент на втория етаж. Аз нямах против и жилището ми се стори уютно. После дойде и майка му и той ни запозна.
Жената беше учтива, говорихме си общи неща. На другия ден изненадващо Методи не ми се обади. Дори не ми писа. Зачудих се какво е станало, но изчаках да мине денят. Вечерта си легнах, като от Методи нямаше ни вест, ни кост. Не спах цяла нощ.
На другия ден му звъннах, а той не ми вдигна. Притесних се доста и му писах. Колко втрещена бях, когато получих кратък отговор: „Съжалявам, ние нямаме нищо общо и трябва да се разделим“. Разкрещях се от яд и безсилие. Как можеше да постъпи така с мен? Какво му бях направила? Без да дочакам отговор тръгнах към жилището му. Отвори му майка му, Методи го нямаше. Извиних й се и казах, че ще дойда друг път. Тя ме задържа за ръката и ми каза, че аз съм властна жена за него. Не можех да повярвам! Затова, че взимах хубава заплата и бях умна отново претърпях неуспех в любовта. Много се ядосах и зачаках Методи пред тях. Не след дълго той се появи. Беше пил, личеше си. Когато ме видя ме нападна директно. Нагруби ме и ми каза, че всичко ставало по моя воля и че съм го преследвала. Не можел да бъде с човек като мен, който е по-властен от него. Теглих му една и си тръгнах.
От днес съм друг човек. Пасивна и тиха. Ако някой иска да стигне до мен, не му го позволявам. Не държа да си имам връзка все още. Искам да осмисля нещата и да разбера защо плаша мъжете. Та аз нямам вина за моята инициативност, за това, че съм самостоятелна и знам какво иска от живота. Все си мисля, че ще намеря човек, който да ме оцени такава, каквато съм.
